„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение” (Лк. 2:29–30).

Светият и праведен Симеон, когато видял Спасителя, нашия Господ Иисус Христос, почувствал успокоение, макар веднага да си спомнил, че скоро след това на него му предстои да умре, защото така му било предсказано от Светия Дух. Виждайки пред себе си Спасителя, той не се боял да види своята смърт. Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение…

Слушатели християни! При спомена за това, че със сигурност някога ще трябва да умрем, ние изпадаме в безпокойство, тревожим се, боим се и се ужасяваме. Но ако в същото време си спомним за нашия Спасител, тогава лесно можем да се успокоим.

Аз понякога се боя да не би да умра твърде скоро; иска ми се да поживея по-дълго. А всъщност защо да се боя да не би скоро да умра? Моят Спасител не ще ми даде да умра преди време, моят живот е в Неговите спасителни ръце. Понякога се безпокоя, мислейки за предсмъртните мъки на умиращите: ужасни са тези мъчения, страшно е да се гледа в какви мъки понякога умират хората. Но защо трябва отсега да се боя за това? Моят Спасител ще бъде до мен, когато умирам, а с Него моите предсмъртни мъчения няма да бъдат непоносимо тежки. Понякога се ужасявам от мисълта, че ще ме спуснат в гроба, ще ме зарият с пръст и там аз ще изгния, ще изтлея, ще се превърна в прах. Но защо да се ужасявам от това? Моят Спасител и в гроба няма да ме остави, Той и праха ми ще запази и аз при Неговия призив ще стана жив от гроба.

Понякога се тревожа за съдбата на моите деца, на моите роднини, на близките на моето сърце; аз ще умра, а те как ще живеят без мене? Кой ще им помогне в нужда, кой ще ги утеши в скръб, кой ще ги научи на добро, кой ще ги опази от злото? Ох, до какви слабости и пороци понякога довеждат хората недостигът и бедността, невежеството и необразоваността! В какви греховни мрежи се оплитат понякога хората само защото не се е намерил някой, който да се погрижи за тях, да ги вразуми! Но защо трябва аз да се тревожа за това? Моят Спасител е и техен Спасител и те знаят това, познават Го.

Така, Господи, Ти и в нужда ще помогнеш, и в скръб ще утешиш, и на добро ще научиш, и от злото ще предпазиш моите деца, моите роднини и всички близки на моето сърце, тогава, когато аз няма да съм при тях. На Тебе Христа моя Бог аз сега ги предавам. Връчвам Ти ги и когато тръгна да умирам, вярвам, че Ти няма да ги оставиш, ще ги защитиш, ще ги спасиш, ще ги помилваш и съхраниш.

Боя се от страшните вечни мъки след смъртта. Страшни са тези мъки! Да скърбиш вечно, вечно да плачеш, вечно в огън да гориш, вечно в тъма да седиш! Но защо трябва да изпадам в униние от този страх? По-добре да се моля на Спасителя, отколкото да унивам. Да, моят Спасител е моето спасение от вечните мъчения след смъртта. На Него аз се моля да ме избави от неугасимия огън и от другите вечни мъки, моля се и сега, и ще умра с тази молитва, а ако умра с молитва към Спасителя, то Той ще ме спаси от вечните мъки.

Много са нещата, които могат да ни тревожат и ужасяват, когато мислим за нашата смърт, но ние можем много лесно да се успокоим, ако само помним, че имаме Спасител, Господ Иисус Христос. Нашият Спасител ни спасява от всеки грях и при всяко безпокойство ни успокоява. Да, Господи, от много неща се случва да се боя; струва ми се, че дори ден не минава без да се побоя от нещо за себе си и за другите. Но най-много аз се боя за себе си заради моите грехове. Ала когато си спомня за Тебе, моя Спасител, надделявам всеки страх; тогава и от греховете си по-малко се боя, защото се надявам, че Ти и от тях ще ме спасиш и ще ме очистиш от тях, колкото и тежки да са те.

О, аз бих бил най-спокойният човек, ако постоянно Те помнех! Напомни ми, Господи, Ти Самият за Себе Си, когато аз забравя да си спомня за Теб! Помнейки Те и успокоявайки се с Тебе, аз се боя само от едно – да не би някак изведнъж да Те забравя. Само че аз и в този случай вярвам и се надявам, че Ти няма да ме забравиш. Не, Ти няма да ме забравиш, ако аз някога някак Те забравя. О, Ти винаги си мой Бог, Ти Си моето вечно упование! Амин!

Поучение в день Сретения Господня. // Журнал «Христианское чтение, издаваемое при Санктпетербургской Духовной Академии». — СПб, 1843 г.

Превод: прот. Божидар Главев