Евангелският разказ за началника на митарите, богаташа Закхей, който днес четохме на Божествената Литургия, е положено да се чете също и по време на освещаването на нов дом. На нас, православните свещеници, много често ни се налага да изпълняваме просби както на наши енориаши, така и на хора отдалечени от Църквата, да извършваме чина на освещаване на дома и по време на богослужебното последование в домовете на християните да четем този евангелски разказ, напомняйки на Божия народ историята за този дребен на ръст, ненавиждан от всички богаташ, който пред погледа на целия народ в присъствието на много хора изведнъж решил половината от цялото си имущество да раздаде на бедните.

Скептикът би казал: „Човек като Закхей би могъл съвсем благополучно да си просъществува и с останалата половина от имуществото”. И формално би бил прав, но само формално, само външно, а не по същество. Лесно е да тръгнеш да решаваш чужди проблеми и също тъй лесно е да се разпореждаш с чуждо богатство, особено пък когато нямаш свое. За непредубедения читател на Евангелието обаче постъпката на Закхей изглежда като подвиг на себеотречението, и правилно. Богатият затова е богат, защото се отнася твърде сериозно към богатството. За него то е обект на поклонение, то е и любов, и страст, и правда, в него е целият живот, цялата надежда, всичкото упование. Отказът от богатството за богатия е същото, каквото за наркомана е отказът от желания наркотик, за пияницата отказът от обожаваната бутилка, същото е каквото е за злобния и раздразнителен човек да се смирява пред хората и с радост да приема промяната на обстоятелствата в живота. С други думи – това винаги е чудо.

Такова чудо е станало и с йерихонския митар, поради което Бог влязъл в неговия дом. Спасителят Господ дошъл неканен при един користен и безжалостен човек, дошъл в дома на един предател на вярата на отците, при човек, който натрупал богатство за сметка на човешката нищета, човек, който ревностно служил на окупаторите, изтръгвайки от своя поробен народ и последния грош в полза на езичниците, на завоевателите, на чуждоземците.

Представете си колко много били ненавиждани митарите от народа; представете си как митарите ненавиждали своя народ. И ненавиждайки и същевременно боящи се от своите сънародници, тези хора прекрасно съзнавали, че нарушават обичаите и нравствените норми на своя народ, че са престъпници пред Бога, в Когото вярват.

Но ето че Бог влиза в дома на престъпника на Закона, в дома на презирания от всички грешник. Бог влиза и… се извършва чудо. Користолюбецът се превръща в щедър пожертвовател. Като при това, забележете, на неговото, на Закхеевото имущество се нанася сериозна вреда. След гостуването на Господа в неговия дом митарят се лишава от половината си имущество. Но той не скърби и не тъжи. Той ликува и се радва, и Христос, виждайки това ликуване, съживява душата, казвайки: „Днес стана спасение на тоя дом!”

Какво очакваме от нашия Бог ние, грешниците и предателите на Божия Закон? Какво очакваме ние от срещата си със своя Спасител, когато Той е в тайнствата на Църквата, когато в нейните благодатни обреди дохожда в нашата душа, влиза със свещенослужителя, готов да освети нашето жилище, и идва при нас в нашия дом? За нас е тъй познато и естествено да молим Бога за милост, да молим за успех, за здраве, за щастие. Когато млади баща и майка донасят детето си в храма и просят свещеника да извърши над него Тайнството Кръщение, ако случайно ги попиташ: „А защо искате да кръстите вашето дете?” – най-често ще получиш учудващия отговор: „За да бъде то здраво, да не плаче нощем, за да не го урочаса някой”. Тоест тези щастливи родители възприемат Тайнството на Църквата като някакво лечебно средство, като универсален медикамент срещу всички беди. Също толкова наивно е и желанието на тези, които молят да им бъде осветен дома, за да се сдобият по този начин с успех, с мир в семейството, или – дори такива случаи има – да могат безгрижно и непробудно да спят нощем.

Вижте какво ни учи евангелският разказ за митаря Закхей! Бог дошъл в неговия дом, така както Той дохожда в нашите души и тела чрез Тайнствата на Църквата. Бог дошъл, а Закхей наглед нищо не придобил от това Божествено посещение. Закхей дал половината си имущество. А разбираме ли, че и ние, следвайки го, ще трябва да даваме на Бога, да принасяме в жертва Богу своето време, своите сили, своите средства и накрая самия си живот? Разбираме ли ние, че заради Вечния Живот, заради Царството Божие трябва още тук, в този живот, на тази земя да се научим да жертваме всичко, което имаме, дори когато за разлика от Закхей ние не притежаваме много.

Това е смисълът на нашето християнско делание. В това е смисълът на поста, чиято подготовка ние с вас начеваме днес. В това е смисълът на нашия живот: бавно, но неотстъпно да отвикваме от земното и да се прилепяме към небесното, за да можем на края на дните си, заставайки пред Божия съд да чуем: „Днес стана спасение на тоя дом”. Амин.

Храм „Священномученика Владимира, митрополита Киевского и Галицкого”

Превод: прот. Божидар Главев