Мк. 1:1–8

2 Тим. 4:5–8

Свети Иоан Кръстител призовавал към покаяние. Той изпълнявал пророчеството на Исаия: „Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Мк. 1:3). Свети Лука продължава това пророчество така: „Всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки” (Лк. 3:5). Лука привежда няколко примера за това, как Иоан Кръстител снишавал „планините” и изпълвал „доловете” на човешките сърца.

Когато Иоан видял „мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят”, той им казал: „рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам (Мат. 3:7–9). Защото тези хора, макар да идвали, увлечени от общия поток, всъщност били уверени, че щом са потомци на Авраам, то спасението им е гарантирано. А Иоан стоварвал върху тях жестоки укори, като че поливайки ги със студена вода и изисквал от тях плодове на покаяние. Според евангелист Лука Иоан говорил така не само на фарисеите, но и изобщо на всички, „които отиваха при него да ги кръсти” (Лк. 3:7). Защото гордостта и самоувереността са присъщи дори на хора от нисшите слоеве на обществото.

Така Иоан снишавал „планините”. Но „доловете” той винаги с радост бил готов да изпълни. Тези, които идвали при него с истинско смирение и покаяние и в отговор на суровия укор задавали най-основния въпрос: „Какво да правим?” – на тях Иоан отвръщал: „Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото” (Лк. 3:11). Ето тук универсален съвет. Който и какъвто и да си ти, постъпвай така и няма да сбъркаш.

Към Иоан се обръщали различни групи хора. Дохождали митари. Тези хора откупували от римските власти правото да събират данъците. Те предварително заплащали дължимата според предварителните разчети сума, като при това много точно било договаряно, събирайки данъците, колко можело да оставят за себе си. Но как можело да бъде проследено колко събирали и колко от това вземали за себе си? Тук се явявала огромна възможност за неправедно обогатяване и тази професия предизвиквала ненавист сред народа. Но когато му задавали въпроса „какво да правим?” (Лк. 3:12), Иоан не ги заставял да оставят работата си, смятайки я греховна по същност. Той само казвал: „не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено” (Лк. 3:13). Работете в рамките на договореното.

Дохождали и воини. На воина е дадено оръжие и правото да го ползва по предназначение. И тук се появява немалката съблазън да се употреби оръжието не за защита на слабите, а за тяхното ограбване. Но и на воините Иоан не казва: хвърлете оръжието и ще се спасите. Воинската професия е необходима, но трябва да се изпълнява с чест: „никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати” (Лк. 3:14). Воинът е съпътстван от всеобщо уважение. Съществува специален чин за освещаване на оръжието. Свещеникът се моли Господ да благослови това оръжие, за да бъде ползвано то за защита на вдовиците, сираците и Божията Църква.

И тъй, ето го накратко „пастирският подход” на Иоан Кръстител. Гордите той със сурови слова поставя на място. Но затова пък на тези, които смирено задават своите въпроси, той с радост дава съвети. И още учи, че нито една дейност не трябва да се отдава изцяло във властта на врага. Всички дейности, дори такива при които много лесно се допуска грях, трябва да се стараем да преобразим чрез своя честен труд и да ги отвоюваме за Бога.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей на ежедневные Апостольские и Евангельские чтения.

Превод: прот. Божидар Главев