От днешното евангелско четиво научаваме как иудейският цар Ирод, измамен от влъхвите, замисля убийството на Богомладенеца.

Вярно, че той не успял да осъществи престъпния си замисъл, защото влъхвите си тръгнали към дома по друг път, но това не означава, че се бил отказал от намерението си. Той бил уверен, че убивайки всички младенци във Витлеем, ще порази сред тях и родилия се Цар Иудейски. И Христос в нощта на Рождество става изгнаник. Той споделя Своята съдба с всички хора, с милиони наши съвременници. Колко много от тях са познали какво означава да бъдеш изгнаник от своята земя, когато е необходимо да ставаш посред нощ и да спасяваш живота си с бягство!

Но бягството на Светото Семейство има една особеност. Младенецът, Когото искат да спасят, е Син Божий и влъхвите Го наричат „родилия се Цар Иудейски“ (Мат. 2:2). Той е принуден да бяга от Ирод Велики, който е могъщ и жесток цар. Започва неравна борба между Ирод, облечен с пълната власт, готов да удави в кръв всяка съпротива, и бедното Семейство, в което той търси Младенеца, за да Го убие. Единственият враг, който Ирод не може да съкруши, е неговата собствена смърт, която с всеки изминал ден се приближава все повече към него. Тя го гледа безмилостно и един ден ще отнеме живота му завинаги­, заедно с цялата му власт и сила. От страх пред този враг – неотменимата лична смърт – Ирод търси да убие Младенеца, Който според него можел да претендира за царския му трон. Оттук идва паническият ужас, който го тласка към убийството на всички младенци на тази възраст в околностите на Витлеем.

Не може да не ни натъжава фактът, че той толкова лесно намира изпълнители на това нечувано кърваво престъпление. Въпреки това цялата история на света свидетелства, че такива винаги се намират. По същия начин Христос ще стои пред Пилат и тълпата ще вика: „Разпни, разпни Го! Ние нямаме друг цар освен кесаря“. Историците казват, че по това време Ирод е бил на около седемдесет години, така че Младенецът, току-що роден, не е могъл да представлява за него като за цар никаква опасност. Това злодеяние е извършено изцяло по внушение на човекомразеца дявола, разпалващ го с гордост и жестокост. Пред нас е предтечата на антихриста.

Поразително е, че той убива всички младенци на възраст две години и надолу. Богомладенецът по всяка вероятнос тогава е бил на не повече от година. Въпреки това Ирод убива всички деца до две години, за да не пропусне Христос. Той убива младенците не само във Витлеем, но и в околностите му, демонстрирайки по този начин безумието на злото. Така се изпълнява пророчеството на Писанието: „Глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма” (Мат. 2:18; срв. Иер. 31:15). Това пророчество вече се било изпълнило веднъж по времето на Иеремия. Чуваме в Писанието неговото слово за Йерусалим, отвеждан в плен, напускащ земята, където остава гробницата на Рахил. За него Рахил е образ на Обетованата земя; тя плаче за децата, които трябва да бъдат там, но ги няма.

По същия начин във Витлеем надеждата за бъдещето изчезва със смъртта на младенците. В контекста на Христовото Рождество това пророчество се разкри с нова сила. „А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева“ (Мат. 2:19-21). За втори път чуваме, че на Йосиф се явява ангел. Той поверява своето Семейство на десницата Божия и Бог го води. Той приема Младенеца, Който не е от него, а от Бога – не като съкровище, принадлежащо нему, а като служение, поверено му от Бога. Сега целият му живот е съсредоточен върху това служение. Съдържанието на живота му не е това, което се случва лично с него, а служението на този Младенец, Който ще стане Спасител на всички хора.

Праведният Йосиф се предава на Божието водителство и Бог му показва каква трябва да бъде следващата стъпка, която да направи. Той бяга, после се завръща с Младенеца и Неговата Майка и накрая се заселва в малко известното селище Назарет. Това се случва след смъртта на Ирод, която настъпва много скоро след избиването на невинните младенци. „Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя“ (Втор. 32:35), казва Господ.

Колко бързо може да се извърши Божието отмъщение! От всички грехове невинно пролятата кръв най-бързо препълва мярата на Божието дълготърпение. С такава злоба и ярост е бил изпълнен Ирод, че е бил в постоянно мъчение за себе си и страх от околните. Господ ни показва какво представляват Неговите гонители и гонителите на Неговите последователи. Всички, които се противопоставят на Христос и Неговата Църква, се оказват изверги. Те са извън човешкия род. Те ще бъдат изхвърлени от числото на хората, ако не се покаят.

И отново Божието слово ни напомня колко предпазливо извървява Своя път Спасителят от самото начало и учи на това Своята Църква. Би могло да се мисли, че Младенецът, роден във Витлеем, ще се върне пак там. Но свети Йосиф Обручник проявява голяма предпазливост и се пази от невнимателни постъпки. „Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там“ (Мат. 2:22).

Виждаме как едни врагове сменят други в борбата с Христос и Неговата Църква. Единият едва изчезва и веднага на негово място се появява друг. На дявола му е нужно враждата против Господа и Неговата Църква в света да не отслабва. Свети Йосиф Обручник не отива с Богомладенеца и Божията Майка в Иудея, защото Бог никога не иска да излага Своите чеда на безсмислена и неоправдана опасност. Но прави всичко само заради тяхното изпитание във вярност и заради вечната им слава. Ще дойде час, когато те, благодарейки на Бога, ще тръгнат след своя Господ към кръста. Но сега е времето, в което те трябва да пребивават в Назарет.

Чуваме днес, че нашият Спасител е наричан Иисус от Назарет – нещо, което за иудеите е било съблазън. Защото „от Назарет може ли да излезе нещо добро?“ (Иоан 1:46) В Евангелието е казано, че така се изпълнява реченото от пророците, че Той ще се нарече Назорей. Светите отци казват, че в това име има някаква тайна. Според пророк Исаия, то означава Младочка (Летораст), от която ще произлезе спасението за всички. Той Го нарича Великия Назорей. Не че Христос ще бъде назорей в строгия смисъл на думата, защото Той ще пие вино и ще се докосва до мъртъвци. Но пророкът Го нарича така заради Неговата изключителна, единствена святост, заради всецялото Му посвещаване на Бога в делото на спасението на човешкия род. И това е име, към което тогавашните учителите на Израиля ще се отнасят с презрение. Да бъдеш назарянин означава да бъдеш човек, от когото не може да се очаква нищо добро и който не заслужава никакво уважение. Толкова голямо е човешкото помрачение и падение, включително и сред тези, които би трябвало да бъдат „светлина на народите“ (Ис. 51:4).

Ала Господ от самото начало поема върху Себе Си целия наш позор, за да ни даде Своята слава. Нека никакви обиди не бъдат за нас непоносими, ако се удостояваме да ги получим заради Христос. Нашият Господ нарича Себе Си с най-унизителното име. Той дойде, за да спаси всички, така че името Назорей – „човек от Назарет“ – да бъде съзвучно с името Емануил – „с нас е Бог“, Господ наш Иисус Христос. Амин.

Протоиерей Александр Шаргунов, Толкование воскресных и будничных Евангельских чтений на каждый день богослужебного года, Москва, 2007.

Превод: прот. Божидар Главев