Новогодишната нощ е прощаване с отминаващата година като със стар приятел, който е споделял с нас скърбите и радостите, а сега завинаги ни напуска; тя е среща с настъпващата година, която като гост вече хлопа на вратите на нашия дом.

Новолетието е време на благодарение и надежда: благодарение към Бога за Неговите милости и надежда, че те няма да оскъднеят и занапред. Както рибата, която се намира във водата, не разбира що е вода, както птицата, която се рее под облаците, не знае що е въздухът, на който се опират крилете ѝ, така и ние не знаем за всички Божии благодеяния, които са ни обкръжавали. Едва в задгробния живот ще ни се открие от какви опасности ежедневно ни е избавял Господ, от колко беди ни е запазвал невредими, от какви огнени изпитания и изкушения ни е отклонявал.

Той ни е защитавал от врагове видими и невидими, извличал ни е от духовни трапове и заложени мрежи, разобличавал е лъжата и коварството на завистници и мними приятели, чудесно ни е изцелявал от смъртоносни болести – за тези благодеяния ние знаем съвсем малко; те ще ни се открият в задгробния живот. Затова, каквото и да ни се случи, ние трябва да вярваме, че това е за добро, и да казваме: „Слава Богу за всичко“.

Трябва да благодарим на Бога за дара на самия живот. Той ни е извел от бездната на небитието, дал ни е земен живот и ни е обещал вечно царство. Трябва да благодарим на Господа, че виждаме слънчевата светлина, че над нас сияе небето и че твърдо стъпваме по земята; а колко наши приятели и връстници вече лежат под земята, като под черен саван!

Новата година ни учи да благодарим на Бога за всеки ден от живота, който чрез покаяние може да стане ден на спасение. Годината е затворен кръг на времето, но духовно може да бъде представена като стълба, чиито стъпала водят нагоре и надолу – към обителите на вечната светлина или към мрака на преизподнята, в зависимост от нашата вяра и дела. Затова навечерието на Новата година е изпит на изживяното време. Трябва да изпитаме себе си пред своята съвест: какви грешки сме извършили, в какви грехове сме изпадали, какво добро сме могли да сторим и не сме сторили, какво трябва да поправим и да извършим в настъпващото Новолетие.

Новата година е надежда, че мирът, възвестен от ангелите във Витлеем, ще пребъде в нашите сърца, като огън в кандило. Новата година е време за срещи с приятели в знак на духовно единство. Мнозина от тях вече не са с нас - те са завършили земния си живот, изпреварили са ни по пътя към вечността, и ние трябва молитвено да ги поменем сякаш с тази молитва споделяме с тях новогодишната трапеза. Любовта е по-силна от смъртта. Както очите на небето – звездите – гледат към земята, така и очите на починалите са устремени към нас: те ни напуснаха телесно, но не се разлъчиха с нас духовно в своята любов.

Новата година е време за размисъл за смисъла на живота, за вечността и времето. Смисълът и целта на живота са единството с Бога, влизането в Неговата предвечна светлина. А времето за християнина е съкровище, с което се купува вечността. Ние живеем във времето. На всеки е отреден срок за пребиваване на земята. Обаче времето, с което тъй сме свикнали, всъщност е тайнствено и непостижимо.

Великият ум на древността Аристотел казвал, че от всичко, което обкръжава човека, най-загадъчно е времето. Блажени Августин считал, че знае какво е времето, когато не мисли за него; а когато започне да размишлява за времето, се обърква, недоумява и се изумява. Платон писал, че времето е космос в движение, че то възниква заедно с вселената и ще изчезне с нея. Хераклит сравнявал времето с поток, в който не може да се влезе два пъти. Той скърбял, че земното битие е полу-битие – преплитане на живота със смъртта. Човек живее и не живее: живее, защото реално съществува, и не живее, защото времето унищожава, сякаш изгаря всичко и самия него; защото настоящето е невъзможно да бъде спряно и задържано – възникнало от бездната на бъдещето, то тутакси потъва в бездната на миналото.

Средновековните алхимици търсели еликсир на безсмъртието, който да им даде власт над времето, но това било лов на призраци и гонене на сънища. Чародеят Фауст продал душата си на дявола срещу способността да спира мигновенията по свое желание, но бил измамен от злия дух. Нито на ангелите, нито на демоните е дадена власт и господство над времето. Човек се намира във времето, като в невидим поток; тази река е невъзможно да бъде преградена и спряна. Човек често забравя за времето, но времето никога не забравя за него.

Всяка година променя лицето на човека, всяко столетие изменя ликът на земята. Времето прилича на наниз от перли, изтъкан от мигове, които проблясват и веднага изчезват. Но в това има свой тайнствен смисъл - мигът е невъзможно да бъде върнат, затова времето трябва да бъде особено ценно и скъпо за човека. Времето за живеещите съгласно Божията воля се превръща в метафизична светлина; времето, пропиляно в грехове и суета – в метафизичен мрак. Новата година за християнина е нов етап от духовната борба с демоничните сили, с обичаите на полуезическия свят и със собствените му страсти, тези невидими змии, обитаващи тъмното дъно на душата. Всеки човек трябва да осъзнае и открие своята главна страст и да положи начало на борбата с нея. Новата година винаги е дар и радост. Тя озарява със своята светлина и дворци, и бедни колиби, стопля сърцата и на богатите, и на бедните.

Нека новогодишната радост стане за християните преддверие на бъдещата, непреходна радост в Небесното царство, когато времето ще отстъпи място на вечността!

Карелин.ру

Превод: прот. Божидар Главев