Никакви причини не са извинителни, когато човеците се отказват от Божия пир, или от Царството Божие, но последната от трите причини, посочени в днешния евангелски текст е най-дребната и най-недостойната.

Безразсъдно е да кажеш: „нямам време да вървя по пътя на спасението, защото купих земя и съм зает с нея, тя ме отвлича“. Или да кажеш: „купих волове “, тогава поне със своето дело си зает. Обаче да кажеш: „взех си жена“, т.е. ожених се, или „аз съм женен човек, семеен, затова няма да отида на Божия пир, нямам време да ходя на църква, на богослужение, да се моля на Бога, да спазвам постите“ - такова оправдание е подобно на оправданието, което изрече Адам в рая, когато Бог му потърси сметка за това, което е сторил: „Жената, която Ти, Боже, ми даде, тя ме прелъсти“ (виж Бит. 3:12).

Така и сега мнозина мъже се извиняват с жена си или с децата си за това, че не могат да вървят по пътя на спасението. Но заради една обязаност не бива да се отказваме от изпълнението на друга, която при това е по-важна. Жената е дадена за помощ на човека както в житейските дела, така и в делото на спасението. Работѝ на нивата или се занимавай с някакъв занаят и препитание, а жената у дома нека се грижи за стопанството през шестте дни. Но когато настъпи седмият, Божият ден, идете и двамата в Божията църква, и децата вземайте със себе си, молете се и постете, четете свещените книги, и вършете всичко онова, което допринася за вашето благочестие, или за вечното спасение.

Не може едното да се върши, а на другото да не се обръща внимание. Затова много се лъжат, заблуждават и тежко грешат онези, които се отказват от делата на благочестието заради жена или заради семейни дела. И сега има много такива: бият камбаните за богослужение, а човекът се захваща с някаква домашна работа, тръгва на пазар или нанякъде другаде.

Наистина тежко съгрешават онези, които смятат за важни своите домашни дела, а от църквата отсъстват! Строят огромни къщи и хамбари, купуват си скъпи возила, накупуват много вещи, пременяват жените си в такива дрехи, че те повече приличат на чудовища, отколкото на жени-християнки, и каквото жена им заповяда, всичко изпълняват, а Бога забравят, църквата изоставят, Божиите писания не четат, постите не спазват.

Наистина всички дела в света се вършат заради жена и деца, а често и само заради жена, ако няма деца. Но може ли човек да се оправдава с тези суетни дела? Ще приеме ли Бог това за оправдание там, на Своя Съд, когато ще съди живи и мъртви?

Бог ти дава на земята богатство, било земя, било волове, било пари, каквото и да е, всичко това ти се дава временно, за да имаш храна, дреха и жилище, тоест неща необходими за теб. Но всичко това Той ти дава, за да познаеш Бога – своя Творец, и да се ползваш от Неговите благодеяния. А междувременно всичко това земно и скоропреходно ти употребяваш не за полза, а за вреда.

Не е казал Бог: обичай земята, обичай добитъка, обичай жената, а Мен забравѝ, забравѝ вечното спасение, а е казал: Търсете първом царството Божие – погрижете се най-напред за спасението, изпълнявайте най-напред делата на благочестието; а храната, дрехата и всичко друго нужно за временния живот Аз ще ви дам без да Ме молите (виж Мат. 6:33).

Аз храня и обличам цялото творение, та само на вас ли ще откажа това? Нима за това ви дадох разум – да мислите само за земни неща, за това ли ви дадох сърце, за да обичате само жената, да се пристрастявате към земята, към земните съкровища? Не! Дадох ви разум, за да Ме познавате; сърце дадох, за да Ме обичате – Мен, вашия Творец и Промислител. Не е ли това идолопоклонство – да обичаш света и да не обичаш Бога?

О, християни! Безответни ще бъдем пред Бога отвъд! Господи! Вразуми ни да вършим Твоята свята и съвършена воля. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 9

Превод: прот. Божидар Главев