„И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обзети от голям страх” (Лк. 8:37).

Благочестиви християни! Целият народ на Гадаринската страна взел да моли Иисус Христос да си иде от тях, защото всички били обзети от голям страх.

Ще попитате: Какво породило у гадаринските жители такъв извънмерен страх. Нима той бил предизвикан от това, че нашият Господ Иисус Христос изгонил легион бесове от един нещастен човек? Но това би трябвало да предизвика още по-голяма любов към Него, защото Той поради безкрайното си милосърдие излекувал човек, който от много дълго време не се обличал в дреха и не живеел в дом, а на гробищата, и бил гонен по гори и пущинаци, по градове и села, предизвиквайки страх и ужас в околните жители.

От този страх и ужас ги освободил Спасителят, прогонвайки цял легион бесове – което ще рече шест хиляди зли духа – в морската дълбочина, като преди това им позволил да влязат в стадото свини. А колко на брой били тези нечисти животни? Четиринадесет хиляди, и те принадлежали на всичките жители на тая страна. И ето че не изгонването на бесовете, а загубата на толкова много животни ги подтикнала да молят Господа да си иде от тях.

Не е учудващо, че жителите на Гадаринската страна демонстрирали такова огромно безумие, като отхвърлили Извора на нашия живот. Те били езичници и не знаели, че сред тях се явил Единородният Син Божий – Второто Лице на Пресветата Троица, Който сторил това по Своето безкрайно милосърдие, поради Своето състрадание към човешкия род, паднал заради дяволското изкушение в дълбините на всякакви злини и нещастия и подложен на всякакви грехопадения, болести и на самата смърт.

Той дошъл в този злощастен свят, за да научи хората на пътя на спасението и бидейки безгрешен, да вземе върху Себе си проклятието и греха на целия свят, да пострада за грешниците и да умре на кръста, та така да спаси всички грешници от смъртта и вечната гибел и да ги въведе в рая.

Нищо от това гадаринските жители не знаели. За тях били страшни не греховете, не и демоните, а било страшно това, че се лишили от любимите си животни, с които си осигурявали прехраната. Затова няма какво да се чудим на такава безразсъдна постъпка. Ние, които знаем всичко това и сме виждали толкова чудеса извършени от Господа, знаем Неговото божествено учение, виждали сме как действа благодатта чрез тайнствата и чрез светиите – защо ние се отричаме от Христа и Бога? И макар лично на Него да не Му казваме „иди си от нас”, но със своите постъпки по-гръмко, отколкото със слова, показваме, че не Го обичаме и че бихме искали Той да остави на спокойствие и нас, и нашите любими страсти.

Ще попитам: Защо някои не ходят в храма на молитва по празниците, не извършват молебени у дома си, чуждеят се от пастирите и нищите братя, отхвърлят евангелското учение и силата на светите тайнства и не вярват в Божието домостроителство за нашето спасение? На тях им е жал да се разделят с любимите си страсти, с разкоша, с богатството, с гордостта. Та нали, ако тръгнат да ходят на църква, ще трябва да престанат да се предават на удоволствия и наслади, защото е невъзможно да служиш на Бога и на мамона. Ако приемат в дома си бедни, тогава ще трябва да се разделят с богатите и да престанат да се обличат със скъпи дрехи.

Ако четат светото Евангелие, тогава ще трябва да спрат да четат съблазнителни и вредни книги. Ако четат Евангелието, ще трябва и да го изпълняват, а то изисква от човека много неща, които са противни на плътта и страстите. Ако слушат църковните поучения или беседват със свещеника, то току-виж такова сближаване започне да безпокои съвестта им и да им напомня, че трябва да дават милостиня, да правят пожертвования за Църквата, да вършат добри дела, да говорят винаги истината, при положение, че човек постоянно живее в неправда на тоя свят и се храни само с алчност, скъперничество и измама.

Как да четеш Евангелието, когато там е написано, че трябва да даваш милостиня, при това щедра, а ако пък нямаш деца, тогава Господ съветва всичкото си имущество да раздадеш на бедните, като онзи евангелски юноша, който „си отиде натъжен” (Мат. 19:22). Евангелието съветва непрестанно да се молим, а някои нямат време и един път в деня да се помолят поради самозатрупването с много дела; там е казано да не се гневиш на брата си, а човекът не може да удържа гнева си; там е казано да обичаш ближния си като себе си, а човекът обича само себе си, жена си и децата си; там е казано: не кради, а човекът без хитри и изкусни присвоявания не може да живее; там е казано: не прелюбодействай, а той не може да не храни похотите си; там е казано: „не пожелавай жената на ближния си, ни вола му, ни осела му” (Изх. 20:17), а той би желал всичко да прибере с ръцете си.

Там се забранява да се вършат злини и грехове, а той никак не може да престане; там се заповядва да се върши само добро, а той не се решава да се самопринуди към това; там се забранява пиянството, а той подобно на мнозина около себе си е тъй привикнал с това, как да престане? Там се забранява по време на пост да се употребяват месо, риба, вино и елей, а той така е свикнал с това, че не може да се откаже от тези неща дори по време на пост.

„Няма да чета Евангелието и да ходя в църква, защото това четене безпокои и тревожи моята съвест. Никога няма да повикам свещеник в дома си, няма да сложа икони в стаите си, не обичам миризмата на тамян”. Така днес говорят и мислят мнозина, нежелаейки да се разделят със своите душевни страсти и грехове. Те почти явно отгонват далеч от себе си самия Иисус Христос. Мнозина се отвръщат от свещеника, затварят кепенците на прозорците си, за да не чуват камбанния звън и дори се боят да не би някой да им напомни за спасението.

„Ако Мене изгониха и вас ще изгонят” (Иоан 15:20 - слав.). Сред християните се срещат много такива. А защо, ще попитате, те отхвърлят Христовото учение и по всякакъв начин заобикалят пътя към спасението? Това е само заради любимите им страсти. На тях никак не им се иска да се разделят с тези свини, да живеят във въздържание, да живеят по Бога, по християнски. Скромният Христов хитон не им е по вкуса, трънливият и скръбен път им изглежда ужасен. Да, те чрез начина си на живот прогонват от себе си Иисуса Христа. Защото, ако не приемат при себе си Неговите служители, не четат Евангелието, отхвърлят спасяващата благодат и обичат делата угодни на дявола, то, кажете, не прогонват ли от себе си Самия Иисус Христос?

Нещастни люде! Жал им е за стадата свини – за множеството свои страсти, които те старателно отхранват в душите си, а не се боят от вечната смърт и вечната гибел. Някои отглеждат в себе си цели легиони страсти, живеят със сърце и мисъл насочени не към Божия храм, а към гробищата на своите страсти – към театъра, цирка, кръчмата, домовете на разврата, там, където ги грози смърт и погибел. Бягат по гори – суетни дела, по безводни места, където я няма Божията благодат, разкъсват веригите на всяко благочестие, смирение, целомъдрие и трезвост, не щат да знаят ни Божиите празници, нито нищите, нито Божието Писание и почти са готови да извикат: „Защо си дошъл да ни мъчиш преди време със Своите наставления, дай ни покой, не тревожи съвестта ни”.

Без съмнение такива християни са като сухи и безплодни смоковници, които не принасят никакъв плод на добродетели. Какво да кажем за такива? По-леко ще бъде в Съдния ден за Содом и Гомор, наказани вече от Божия гняв, отколкото на град, в който живеят такива нещастни грешници. „Да няма вече плод от тебе вовеки”, – казал Господ на безплодната смоковница (Мат. 21:19), която привличала уморените пътници със зелените си клони и листа, но нямала никакви плодове и минаващите покрай нея оставали излъгани. Ние не дръзваме преди време да предаваме на проклятие неразкаяните грешници, отхвърлящи Христа и цялата Му грижа за тях. Нека по-добре да се молим за тях, та дано Господ ги вразуми, за да не загинат те заедно с нечистите си страсти в адовата преизподня.

Господи, вразуми ги, просвети ги със светлината на благоразумието, та да изоставят пътя на погибелта и да стъпят на пътя на добродетелите! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 7.

Превод: прот. Божидар Главев