Някои питат защо поменаваме починалите? Защото това ни е заповядано да вършим. А че ни е заповядано, вижда се от това, че никога не е имало време, когато в Божията Църква да не се е извършвало такова поменаване. Значи това идва от апостолите и от Самия Господ.

Нашите умници обаче навсякъде си пъхат носа и викат: "защо, защо?" На такъв му дайте с вяра едно „перване по носа”, и ще миряса.

После можете да кажете на такъв немирник: Слушай, глупчо, отишлите си от нас са живи и нашето общение с тях не се прекъсва. Както се молим за живите, без да правим разлика дали вървят по правия път или не, така се молим и за отишлите си, без да изпитваме дали към праведните са причислени, или към грешните. Това е дългът на братската любов. Докато на последния съд не бъдат разделени вярващите, всички те – и живите и умрелите – съставляват една Църква. И всички ние трябва да се отнасяме един към друг като членове на едно тяло, в дух на доброжелателство и общение в любов, и живите и мъртвите, като не биваме разделяни от някаква преграда заради смъртта.

„Тяхната участ вече е решена”, казват. Участта на отишлите си от нас не се смята за решена до всеобщия съд. Дотогава ние не можем да считаме никой за окончателно осъден и на това основание и се молим, утвърждавайки се с надеждата на Божието милосърдие.

Починалите не свикват веднага с новия живот. Дори и у светиите се запазва нещо земно. Но докато то се изличи, необходимо е повече или по-малко време, в зависимост от степента на привързаност към земното. Заупокойните служби на третия, деветия и четиридесетия ден сочат степента на очистване от земното.

Има догадки, че третият, деветият и четиридесетият ден съответстват на някакви промени и различни етапи при развитието на плода в майчината утроба. Случвали са се съответни видения… и те са по-благонадеждни от нашите догадки. Догадките са несигурна работа. Аз мисля, че тези видения са просто нещо като потвърждение, но поменаването се е случвало винаги именно по този начин в Божията Църква. И така е било още от апостолско време.

Вие добре казвате, че обичате да се молите за починалите. Е, продължавайте това дело с любов. Ние не можем да не поменаваме своите родители, братя, сестри, сродници и познати. И колкото и умниците да викат: "защо, защо", сърцето винаги ще продължава да върши своето – да поменава.

Болезнь и Смерть

Превод: прот. Божидар Главев