Обичайте враговете си и правете добро (Лука 6:35).

Това, към което безполезно се стремеше най-висшият от ангелите на светлината, онова, по което се подлъга безсмъртният човек в сладостния рай – това ви обещава, щастливи смъртни, и ви заповядва Божията любов днес.

„Ще бъда подобен на Всевишния“ (Ис. 14:14), казва мечтателят денница, но Бог на истината отвърна като с гръм „В преизподнята ще слезеш“ (Ис. 14:15). „Ще бъдете като богове“ (Бит. 3:5), ласкаеше коварният змей праотците, но Бог на истината каза: „бездруго ще умреш“ (Бит. 2:17). Ето, същият Този Бог обещава да ни осинови и желае и изисква да бъдем подобни Нему. И колко незначителна, слушатели, е за нас цената на този велик дар! Неговата цена е любовта към нашите врагове: „обичайте враговете си, и правете добро… и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите” (Лук. 6:35–36), „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48).

И така, вие, които имате щастието да бъдете ненавиждани, чеда на Славата Божия, вас ви умолявам, обуздайте движенията на гнева и раздразнението, което ви завладява, за да обгърнете с поглед пътя на съвършенството, открит за вас от милосърдния Промисъл: „обичайте враговете си и правете добро“. Но да се удържиш от отмъщението, а да не протегнеш ръка за помощ; да изливаш с езика си сладки лъстиви слова и да носиш жлъч във вътрешността на сърцето – това не е любов към враговете. Любовта е живо и действено участие в благополучието на другия.

„Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го“ (Рим. 12:20). Ето го образът на истинската любов! Не казвайте напразно, че сте готови да служите на вашия противник – бъдете наистина такива. Говорете му със сърцето си и потвърждавайте уверенията си с дела. Прониквайте незабелязано в душата му – употребете тази благочестива хитрост, за да му отнемете желанието да върши зло, да възвърнете невинността и спокойствието в сърцето, разстроено от злоба.

„Обичайте враговете си и правете добро!“ Мъдростта на света тук среща затруднение и представя такава любов за неестествена, защото тя би трябвало да се основава на представата за видимите или въображаеми достойнства на своя обект. Но как можем да обикнем онези, в които не виждаме друго освен коварство и злоба? Разбира се, ние не можем да обичаме злото, пък и кой иска това от нас? Изпитвайте цялото възможно отвращение към пороците, каквото те заслужават – това не е забранено, дори се изисква; само не ги смесвайте със самите хора, в които ги забелязвате: като ги отделите, ще намерите у тях и нещо достойно за вашата любов. Може да ни изглежда неестествено да обичаме врага, но нима е по-малко противно на природата да ненавиждаш човека?

Човек! Какво име, каква очарователна дума за обезоръжаване на най-яростната отмъстителност! Нима природата не те е свързала с него чрез хиляди житейски потребности? Нима тя не говори в негова полза на твоето сърце? Сам Бог го люби, грѝжи се за него, па̀зи го, а ти не се боиш, ненавиждайки немощния, да въоръжиш против себе Всесилния? Или мислиш, че Всевиждащият няма да се застъпи за това, което Му принадлежи? Желанието да накажеш врага, значи нагло да навлезеш в правомощията на Вседържителя – това е вид въставане против Неговата воля и свещена власт. Като си е присвоил човека с неизмерими благодеяния, Той желае с тая същата ръка, с която му дава блаженство, да извърши и неговото наказание: „Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя“, казва Господ (Рим. 12:19).

Но защо Бог на благостта и милосърдието възприема такова страховито название – Бог на отмъщенията? Нима поради недостиг на любов? – Не! Той става враг на нашите врагове поради изобилие от любов, за да обезпечи нашата свобода и спокойствие...

Колко жалко състояние е това – да въздадеш омраза за омраза, обида за обида! А ако врагът е по-силен от теб?... Какво ще те ползва тогава твоята жажда за отмъщение? Няма ли тя само да ускори твоята гибел? А и при равни сили какво може да се очаква, ако не взаимно падение и бедствие? Накрая, дори той да не може да ти се опре, нима тайните заговори и клопки не са по-страшни от откритото нападение? А мъчителните грижи, а уловките, замислите и плановете, обръщащи се във вреда за теб самия; а измъчващите мисли за твоя възможен неуспех, и още по-мъчителните – за възможния успех на противника; и накрая самите успехи, придружени от изключително тежки угризения на съвестта и понякога от всеобщо презрение? Ах, колко много са терзанията за сърцето на ненавиждащия – такова сърце е ад на земята, геенски пламък!

Какво ни е необходимо за да избегнем тези самоволни мъчения? Предайте се на Бога и отвръщайте на омразата с любов, на коварството – с простота, на злонамерените планове – с доброжелателство, на укорите – с полезни съвети, на обидите – с благодеяния, на проклятията – с молитви. Ето истинските оръжия против врага! „Защото, вършейки това“, според казаното от великия апостол, „ти ще струпаш жар на главата му“ (Рим. 12:20). Колкото и жесток и окаменял да е той – твоята кротост ще порази окаменялото сърце и ще го накара да се покае за нанесените ти обиди. Тя, тази кротост, обръща неговия гняв против него самия – срамът го изгаря. Така любовта към врага не само служи като средство за постигане на твоето спокойствие, но е и силно и действено наставление за него; ти се превръщаш в един вид апостол и ставаш оръдие за неговото обръщане към добродетелта!

Затова благият Бог, заради едната само любов към враговете – като че ли вменявайки ни и онези добродетели, към които подбуждаме другите – за едната тази добродетел обещава опрощение на нашите грехове: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“ (Мат. 6:14).

Чудно е, слушатели, действието на благодатта! Както древният израилев народ, когато бил ухапван от змии, поглеждайки към медното изображение на змията, веднага се изцелявал от смъртоносните си рани; така човекът, ранен от едемския змей и заразен с отровата на греха, с едно само взиране с любов към неговия подражател – своя враг – възвръща здравето на своята душа. Защото от нашата воля зависи дали да имаме врагове или благодетели. Ако сме великодушни и кротки, те не могат да ни сторят нищо друго, освен да ни дадат случай да изкупим пред Бога нашите прегрешения. Те засяват плевели, а ние жънем пшеница, тъй като техните обиди се превръщат в наши заслуги.

Но защо изпускаме от поглед едно такова велико предимство, което можем да имаме над нашите врагове? Ние гледаме с увеличително стъкло и най-малките несгоди, които претърпяваме от тях. Благоразумието не изисква ли да гледаме на всичко от онази страна, която за нас е по-полезна и по-малко огорчителна?

Злословят? Благодарете на високомерния ваш враг за това, че ще узнаете начин да поправите грешките, които дори най-добрите ви приятели не биха посочили. Безчестят и отнемат добро ви име? Бъдете спокойни – каква вреда ще претърпи слънцето, ако някой безумец каже, че от него струи тъмнина? Така че, ако недоброжелателите съзират във вашата добродетел петна, които тя няма, това е тяхно, а не ваше безчестие.

Отнемат имуществото ви? Няма нужда да се тревожите, ако не сте го считали за свое; ако пък сте го смятали за свое – ето случай да узнаете истината.

Лишават ви от деца, от приятели? Съхранете добродетелта и вие ще се съберете във вечността; иначе и един друг, и сами себе си ще загубите.

Притесняват ви, гонят ви? „Господня е земята и онова, що я изпълня“ (Пс. 23:1). Човешките гонения само ни приближават към царството Божие. „Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:10).

Заплашват със смърт? Не се бойте! Животът и смъртта са в една ръка; а за онзи, който живее за Христа, „смъртта е придобивка“ (Фил. 1:21).

Ако тези размисли не ви убеждават да се отнасяте към враговете си без гняв и възмущение, погледнете към Голгота, където страда и умира небесната премъдрост от човешкото невежество, невинността - от адското престъпление, Творецът - от тварта, Спасителят Господ - от ръцете на погиващите врагове.

Гнусете се от враговете Божии, поразявайте враговете на Отечеството, „обичайте враговете си“. Амин.

Сочинения Филарета, митрополита Московскаго и Коломенскаго, Слова и речи, Том V.

Превод: прот. Божидар Главев