На Твоя Кръст се покланяме, Владико!

Днес е празникът на Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Ще ви разкажа, слушатели, какво означава днешният празник и по какъв случай той е установен.

Когато равноапостолният цар Константин Велики, отивал на сражение срещу Максенций, той видял във въздуха кръст от светлина и надпис: „С това побеждавай!” Ободрен от това чудно явление Константин Велики смело влязъл в сражението и за щастие победил своя враг. Майката на Константин света равноапостолна царица Елена, виждайки, че тази победа била постигната с помощта на Иисус Христос, взела по тази причина решение да открие Кръста, на който бил разпнат Иисус Христос.

И ето, тя се отправя към Иерусалим, където търси, посещава жителите на Иерусалим и разпитва за Кръста Господен, но за него никой нищо не знаел. Най-накрая тя узнава от един престарял евреин на име Иуда, къде бил заровен Господният Кръст. А той бил заровен в земята под някакъв езически храм. Света Елена тозчас наредила зданието да бъде разрушено и когато това било сторено и започнали да копаят, намерили заровени в земята три кръста.

Но кой от трите бил Христовият Кръст? Промисълът неочаквано разрешил това недоумение. Покрай мястото, където разглеждали трите изровени кръста, минавала погребална процесия. Патриархът Макарий наредил на носещите ковчега да спрат и върху мъртвеца започнали по ред да полагат кръстовете. Положили първия – нищо; положили втория – също нищо, положили третият – мъртвецът оживял! По този начин накрая узнали кой бил Господният Кръст.

Света Елена, духовенството, велможите, народът и воините започнали да се покланят на Господния Кръст и да го целуват. Но поради голямото струпване и стесняване на народа не всички могли да го видят, макар че на всички им се искало, та затова патриарх Макарий, като възлязъл на едно по-високо място, започнал да го издига на високо и по този начин да го показва на целия присъстващ там народ. А народът гледал, молел се и падал ничком. Това Въздвижение на Господния Кръст, извършено някога в Иерусалим, днес се възпоменава в нашата Църква.

Слушатели християни! Ние днес съзерцаваме, молим се и целуваме Животворящия Кръст Господен. Нека непрестанно да го имаме пред очите си, нека винаги се молим пред него, нека често го целуваме. Христовият Кръст, видян на небето от Константин, дарувал победа, а изровен от земята, този Кръст възкресил мъртвец. Нека се взираме в него с очите на вярата и ще победим своите видими и невидими врагове; нека го целуваме със сърце и уста – и ще оживеем от душевните и телесни болести и недъзи; нека се молим пред него, на него за всичко да се надяваме – и всичко ще получим!

Нека този драгоценен Кръст ни бъде пазител на душите и телата, като със своя образ поваля бесовете, прогонва враговете, унищожава страстите. Нека ни дарува благословение, и живот, и сила, при съдействието на Светия Дух и драгоценните молитви на Пречистата Света Богородица! Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев