В съвременните православни среди все по-ясно се очертават две течения, два подхода към богословието, особено към сотириологията и литургиката, две умствени нагласи, в голяма степен определящи духовния тип на човека – традиционализъм и модернизъм. Това не са само два възгледа или казано по-меко две гледни точки по отношение на християнството. Това са две светоусещания, две жизнени философии, намерили своето отражение в религията.

За традиционалистите Църквата е динамична константа, за модернистите – тя е пластичен материал, който приема своите форми под въздействието на средата и външните фактори на съществуването. Психологическата основа за модернистите е еволюционизма като универсален закон на цялото мироздание. Затова те възприемат постоянното и неизменното като мъртво и отживяло.

Модернизмът „поправя” Църквата според тенденциите, страстите, вкусовете, прищевките и изискванията на този свят. Тук скрито действа принципът на дарвинизма, че който не може да се приспособи към външната среда и борбата между представителите на съответния вид, бива смазан и унищожен. Затова традиционалистите в очите на модернистите са „гробокопачи” на Църквата.

Модернизмът е насочен към съхранение и, ако е възможно, увеличение броя на членовете на Църквата, тоест към количеството, при което главната цел на християнството – вътрешното преобразяване на душата и осъществяване на богоподобието посредством благодатта и личния подвиг при модернизма отстъпва на втори план. Тя не се отрича пряко, но изчезва погълната от задачата – да се удържат на всяка цена съвременните хора с осветскостено съзнание в оградата на Църквата. В това отношение модернизмът постоянно се движи в посока към хуманизма и либерализма. Своята задача – да съхрани числото на вярващите – той разбира като непрекъснати компромиси, затова модернизмът е път на непрестанни отстъпки пред антихристянския свят, стремеж да се осъществи съюз с духа на този свят, опит обречен на неуспех и поражение. Христос е казал: Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил, (Иоан 15:18). Светът ще се примири с Църквата едва тогава, когато я погълне, или когато в Църквата оскъднее Христовият Дух.

Традиционализмът в това отношение е ориентиран не към количеството, а към качеството на вярващите. В света Църквата винаги е представлявала „малко стадо”, а евангелското учение – тесен път, по който вървят малцина.

За традиционализма задачата на Църквата е да съхрани благодатта на Светия Дух, която е получила в деня Петдесетница, одухотворяването на човека, очистване на неговото съзнание от лъжата и на сърцето - от страстите, без което са невъзможни богообщението и вечният живот.

Модернистите смятат, че осветскостяването и либерализацията на църковното учение и нравствените правила е в състояние да забави процеса на отстъпление от християнството, по-точно от реформираното, аморфното, комфортното светско християнство, солидарно с нравствените болести на човечеството. Смятат, че то е един широк път, удобен за мнозина, който би помогнал да се съхранят размерите на църковния двор, а какво ще става в този двор, това малко ги интересува, дори оттам да се разнасят звуци от рок музика вместо църковни песнопения, и весел смях вместо молитви.

Фундамент на традиционализма се явява креационисткото учение за Църквата и света, за божествената благодат като действие, свойство и проявление на Божеството, за сътворяването на света от нищо, само чрез всесилното слово Божие, което станало основа на света, за духовния вечен свят, за който е предназначен човекът. Към този свят на вечните същности и пълнота на битието Църквата приобщава човека. Словото Божие е истинно. Това слово Бог е предал на Църквата и затова учението на Църквата е твърдо като истината, то не може да се изменя. Това, което днес твърди Църквата, тя не може утре да измени, тоест да промени „да” на „не” и „не” на „да”, съобразявайки се с преходния образ на този свят.

Църквата учи за вечното и неизменното и затова словото Божие, съхранявано в Църквата, не може да бъде изменяно и превръщано в слово човешко.

Четете още: Отношение на традиционалистите и модернистите към догматите

www.karelin-r.ru

Превод: Свещ. Божидар Главев