Днес на литургията, възлюбени братя и сестри, беше прочетена притчата на Христа Спасителя за стопанина, който насадил лозе, оградил го с ограда, изкопал в него лин, построил кула и като го предал на лозари, отишъл си. Когато наближило времето на гроздобера, той изпратил слугите си при лозарите да му приберат плодовете. Но лозарите, като хванали слугите, едного пребили, другиго убили, а трети пребили с камъни. Той отново изпратил други слуги, повече от първите, и с тях постъпили по същия начин. Най-накрая изпратил при тях сина си, като си казал: ще се засрамят от сина ми. А лозарите, като видели сина, казали помежду си: това е наследникът; хайде да го убием и да завладеем наследството му. И като го хванали, извели го вън от лозето и го убили. И така, когато дойде стопанинът на лозето, какво ще направи с тези лозари?

Първосвещениците и старейшините, за които била казана тази притча, Му отговорили: Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. А Иисус им казал: „Нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни" (Пс. 117:22–23). Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Мат. 21:33–43). С това завършва днешното евангелско четиво.

Какво означава тази притча? Най-напред, кого изобразява стопанинът, който насадил лозето? Стопанинът е Бог, Небесният Отец; лозето – иудейската църква, т.е. всички евреи, живели преди Христа и по Неговото време; оградата на лозето е Божият закон, даден на иудеите; линът, или съдът, в който се тъпче гроздето и се изстисква сокът, означава жертвеника, край който колели жертвените животни и на който се изливала кръвта им – предобраз на пролятата за спасението на света изкупителна кръв на Сина Божи; кулата в лозето означава Йерусалимския храм; лозарите – иудейските първосвещеници и старейшини; плодовете на лозето – делата на добродетелта, които Господ очаквал както от първосвещениците и книжниците, така и от простия народ, поверен от Бога на тяхното ръководство; слугите, пратени от стопанина да съберат плодовете, са Божиите пророци, чиито изобличения иудеите не понасяли, и които били бити, убивани и замеряни с камъни; синът на стопанина е Единородният Син на Отца, Иисус Христос, Когото първосвещениците, старейшините и книжниците, чрез ръцете на беззаконните езичници, римляните, приковавайки на кръста, убили. Крайъгълният камък, отхвърлен от зидарите, е Иисус Христос, станал Глава на Божията Църква и истински Пастир, Изкупител, Спасител и Попечител на душите ни. Отнемането на Божието царство от иудеите означава лишаването им от благата на истинската вяра – от храма, свещенството, истинското богослужение, отечеството и всички плодове на благодатта, което и се е случило и което положение продължава и до днес.

Но тази притча в някои свои части трябва да бъде приложена и към нас, защото Евангелието е дадено за всички времена и народи; най-напред към нас, свещениците (да не говорим за другите управници и учители на народа), и към паството, поверено от Бога за водене към добродетелен живот, спасението и царството небесно. Христовата Притча учи, че пастирите трябва не само сами да принасят на Господа и Пастиреначалника плодовете на доброто учение и всяка добродетел, и да служат за пример на пасомите във вяра, кротост, въздържание, милосърдие, нестяжателност, искрена доброжелателност и усърдие за богоугождение и спасението на душата, но и непрестанно да поучават поверените им люде в Божия закон и християнските добродетели, за да принасят и те плодове на добродетелите, да живеят благочестиво, със страх да изработват своето спасение и да очакват изпълнението на Христовото обещание за Неговото Второ пришествие, Възкресението на мъртвите, Страшния съд и вечния живот или вечната мъка.

Известно е, че от начина на живот на пастира, от неговото старание или нерадение в изпълнението на високите и свети пастирски задължения много зависи вярата или маловерието, и самото неверие, както и животът и поведението на пасомите – „какъвто е пастирът, такова е и паството“, както казва народната мъдрост. Ако пастирът е поучителен и благочестив, благочестиви и богобоязливи ще бъдат и пасомите. Затова, възлюбени братя и сестри, ако не желаем да се изпълни над нас страшното слово на Спасителя, казано на иудейските първосвещеници, старейшини и народ, а именно – да не бъде отнето от нас царството Божие, т.е. благодатната Божия помощ, която ни съдейства във всичко; да не изпаднем в пропастта на неверието, разврата и всякакви пороци; да не се лишим от благата на обществения живот, от всяко изобилие и доволство, от земни и небесни блага; да не изпаднем в телесна и душевна бедност и нищета, в които пребивават мнозина, тогава да побързаме да принасяме на Бога плодовете на истинското покаяние, на поправянето на живота, на непрестанната грижа за единствено потребното – спасението на безсмъртните души, изкупени с Христовата кръв, и всяка добродетел според силите си. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й, СПб., 1894.

Превод: прот. Божидар Главев