Наскоро не бях се зачитала в църковните хроники: кой, къде, с кого и как. Но дори и да не ги чета, пак не мога да избягам напълно от тях – все ще се намери някой да ми прати това-онова.

Като цяло в жегите не се случва нищо особено. Всичко е замряло в горещината. Единствено поклонническото риалити, пардон, пътешествие, „Рилският чудотворец”, вдига пушилка в маранята. Е, маршрутът му може и да не е толкова дълъг и епичен като на католическия му събрат Ел Камино с неговите осемстотин километрови трасета, но пък за своите сто нашето е доста гласовито – всеки ден включвания на живо, безбройно множество снимки, интервюта, обзори, както и сводки от всички точки на прехода в планината.

"Поклонниците тръгват с лития от площада! Поклонниците стигат до планината! Поклонниците се изкачват през гората! Поклонниците стигат до езерата! Поклонниците свирят на гайда, седнали в тревата! Поклонниците – около казана с боб чорбата!"

А бе, хора, проглушихте ни ушите с това къде сте спали, какво сте яли, и колко акатиста сте изпяли! Като ви слуша човек, сякаш няма нищо друго на света! Обаче каква полза, ако се върнете от поклонничеството „преоблечени пак в тия” като пословичния Илия?!....

Не знаете ли, че св. Григорий Богослов осъжда чрезмерното увлечение в поклоничество, считайки, че „поклонниците често извършват пътешествия от празно любопитство и при това падат в разни изкушения”; или св. Йоан Лествичник, който предупреждава: „Пази се от празноскитащия и сластолюбив бяс, защото странничеството му дава повод да ни изкушава.... Понякога Господ силно прославя оногова, който е станал странник, .... но макар тази слава да се дава от Бога, добре е да я отклоняваме чрез щита на смирението...”. Или св. Григорий Нисийски, който казва, че „Господ не ни е заповядал като добро дело да пътешестваме до Йерусалим... промяната на място не ни приближава до Бога”. Или блаж. Йероним: „Има много тук (в Йерусалим), които идват с благочестиви намерения, а си отиват още по-лоши. Има и такива, които никога не са били тук и все пак са близо до Христос.”

Или накрая Сам Христос: „Настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца... Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.”

*******

Междувременно България изгоря. И преносно и буквално. Пожарите опустошиха огромни площи, обръщайки на пепел и гори, и планини, и равнини, и ниви, и поля, и къщя... На много места трети месец не е капнала капчица роса и сушата довърши, което пожарът не можа. Четиридесетградусови изгарящи жеги, изсъхнали посеви, празни язовири, пресъхнали реки, градове без вода... Как не се сети някой за толкова години поне един Молебен за дъжд да отслужи, като призове за всенародно покаяние и пост преди това, да прочете молитва срещу всичките тези стихийни бедствия и порази, та дано се смили Господ над бедната ни страна!...

Но не. Патриархът беше поканен да отслужи водосвет... на езерото Бъбрека срещу... дъновистите, че да не ни вземели Рила планина!

Както е тръгнало обаче, скоро няма да има планина, която да делим с тях, защото впрочем голяма част и от Рила изгоря...