„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:1-5).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Христос казал на апостолите да отплават от брега към дълбокото на езерото и да хвърлят мрежата отдясно на кораба, на което те Му отговорили: „Господи, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме. Но по думата Ти ще хвърлим мрежата.“ И когато хвърлили мрежата от дясната страна на кораба, изтеглили оттам множество риби. В края на това събитие, когато апостол Петър се удивлявал на този чуден улов — защото рибите били толкова много, че се наложило да повикат и втори кораб на помощ, тъй като и двата били пълни до ръба и дори започнали да потъват, Господ му казал: „Отсега ще ловиш човеци.“

Казаното от Него се отнасяло до всички апостоли. Най-напред нека разгледаме първата част. Защо Господ казал — а Той никога не казвал нищо напразно — да хвърлят мрежата от дясната страна на кораба? Нека си спомним географската карта — от дясната страна винаги е изток. И ловът се извършвал, както виждате, отдясно. Вероятно това бил намек, че истинската вяра ще се запази именно на Изток — в източната част на Църквата, която впоследствие се разделила на две: Западна и Източна, Римска и Православна.

А какво значи „ще ловиш човеци“? Апостолите били, може да се каже, първите мисионери на християнството. Всичките дванадесет. Както знаете, на мястото на отпадналия Иуда бил избран Матия. Всички били проповедници на Божието слово и улавяли народите за Царството небесно, водели ги по пътя на спасението. Тоест думите към апостол Петър фактически се отнасяли до всички апостоли. Всички те проповядвали, всички ходели по различни страни. Но повече от всички ходели двама апостоли. Един от тях бил Петър, а другият, който не бил от дванадесетте, но бил избран от Господ Бог лично, сам, без ничие участие — бил апостол Павел. Така Павел обиколил дори повече страни и проповядвал на повече хора от апостол Петър. Но понеже и двамата направили най-много за проповедта на Божието слово и били уловили най-много души, те били наречени първовърховни апостоли.

За съжаление обаче, Римската църква някъде от IV–V век започнала да се опитва да си присвоява първенството. Апостол Петър приел мъченическа смърт — бил разпънат на кръст, но с главата надолу, както разпъвали робите (защото само робите и чужденците бивали разпъвани на кръст, а римските граждани бивали обезглавявани с меч — по-хуманна и мигновена смърт). И двамата апостоли, и Петър, и Павел били екзекутирани в Рим. Оттогава римските епископи започнали да се смятат за наследници на Петър и да претендират за власт над всички апостоли и всички епископи в света.

Това мнение не се подкрепяло от нищо, защото само тяхното предание твърдяло, че апостол Петър бил първият епископ на Рим. Но в действителност първият римски епископ бил Лин, който починал през 70-та година. Апостол Петър починал през 67-ма. А Лин вече по това време бил епископ на Рим. Никой от апостолите никога не е бил епископ — те ръкополагали епископи. Те били, може да се каже, над епископския сан.

Освен това, когато се говорело за първенство на властта на Римския епископ — понеже Петър уж бил първи епископ на Рим — никъде не се намирало доказателство, че той се отличавал по някакъв особен начин сред апостолите и че, както твърдяла Римската църква, бил „княз на апостолите“, а другите — негови подчинени или дори слуги.

Вижда се, че на първия Йерусалимски събор, който се състоял в самия Йерусалим, където била основана и първата Църква, председателствал апостол Иаков, а не апостол Петър.

Що се отнася до предполагаемата непогрешимост на римския епископ — още приживе апостол Петър бил изобличен от апостол Павел, когато лицемерил пред евреите, които забранявали да се яде с езичници. Той ядял, а щом дошли иудеи, веднага спрял да яде и започнал да хитрува. Лицемерието му обаче било разобличено от апостол Павел.

Също така никъде не се среща доказателство, че Господ е дал някаква особена власт на апостол Петър дори когато му казал: „Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си.“ Ставало дума за това, че Петър изповядал Христос като истински Божи Син. И именно върху тази вяра, както всички свети отци от първите векове твърдели — именно върху тази вяра, че Христос е истинският Божи Син и Бог, се основавала Църквата, а не върху самия Петър. Защото всички апостоли основавали поместни църкви. Йерусалимската била първата, после била Александрийската, Антиохийската. Тези църкви били напълно самостоятелни. Техните патриарси никога не питали Римския епископ кого да ръкополагат и кого — не. Те сами свиквали поместни събори. Римският епископ никога не е свиквал вселенски събор. Те бивали свиквани по правило от византийските императори.

Но въпреки това се появило желанието всички поместни църкви да се подчиняват на римския епископ и той да бъде не първи по чест, а първи по власт.

Тази лъжлива теория се утвърдила дотолкова в Римската църква дори до днес, че те стигнали до още по-голямо безумие, когато през 1870 година на Първия Ватикански събор приели догмата за непогрешимостта на Римския папа, когато говорел „ex cathedra“, т.е. проповядвал от папския престол. Но ние знаем, че в историята на Рим имало немалко папи — първи епископи или римски патриарси — които били еретици и били осъдени от цялата Църква, тогава още неразделена. Знаем също, че сред римските папи имало недостойни хора, които стигали до този пост изцяло чрез подкупи. Да си спомним за папа Йоан XXIII (първия с това име, тъй като днешният Йоан XXIII е друг) — той дори бил изключен от списъка на папите, защото бил престъпник, убиец и разбойник, който като пират грабел търговски кораби. Натрупал огромно богатство и в един момент решил, че рано или късно ще го обесят, затова било по-добре да се оттегли от пиратството. Със спечелените пари подкупил епископи и станал католически свещеник, после кардинал, а след това, купувайки целия кардиналски конклав, бил избран за папа. Беззаконията, развратът и убийствата, които извършвал вече като папа, не подлежат на описание — ако ги прочетете, косите ви ще се изправят.

Това говори за факта, че след отделянето на Рим от Православната църква благодатта на Светия Дух престанала да действа в тази част от някога единната Църква. Именно по тази причина там започват ужасни беззакония: убийства, отравяния, грабежи, т.нар. кръстоносни походи, чиято главна цел съвсем не е била духовна, макар така да е декларирана, а грабеж. Така през 1204 г. кръстоносците разгромили и плячкосали православния Константинопол, убивайки императора.

Знаем, че цялата история на католицизма е история на наметалото и кинжала^[1]. История на кръв. Кръв и още кръв. Особено ясно това се вижда в Югославия, която някога е била православна страна, но част от нея — Хърватия — е била покатоличена. Католическият епископ Степинац благославял хърватите да изтребват сърбите физически, дори бидейки митрополит казал: „Първо идете и убийте сестра ми, която е омъжена за сърбин, а после избивайте всички сърби. Като свършите, елате в храма и ще ви опростя греховете.“ Всичко това е документирано. Убити били над милион и половина сърби. А за една малка страна това е нечувано. Този Степинац е обявен от Католическата църква за светец. Останките му били пренесени в Рим и погребани с почести. Такива примери има безброй през всички векове след отделянето на Католическата църква от Православието.

Достатъчно е да си спомним и за Инквизицията, която опустошава цяла Европа. Такова нещо в Православието никога не е съществувало. Никаква инквизиция, никаква такава кървава разправа. И въпреки това Рим претендира да бъде пръв по власт. Но това никога не е било. Всички поместни църкви — на първо място най-древните: Йерусалимската, Антиохийската, Александрийската, а по-късно през X век и Руската, са били напълно самостоятелни. Те са се управлявали самостоятелно, ръкополагали са сами епископи и презвитери и са живели според каноничния църковен ред.

Първите Вселенски събори в много от своите правила заявяват, че епископ от друга област, още повече от друга страна, няма право да се намесва в делата на епископ от друга област. Съдът над вярващите и духовенството се осъществява от местния епископ. Тези съборни постановления, приети още преди разделението на Църквата, важат и до днес.

Следователно Римският епископ не може да има върховна власт, предимство или примат над другите патриарси и поместни църкви. Но въпреки това Рим желае именно това. Така през 1870 г. приели догмата за непогрешимостта на папата. Но знаем прекрасно, че това противоречи на логиката. Знаем, че всеки човек е лъжовен, както е писал още пророк Давид: „Всеки човек е лъжа.“ Всички сме хора, всички сме немощни. Всички грешим. Може да греши и патриарх, и епископ, и мирянин, и свещеник — всеки. Ние сме хора. Затова самият този догмат е чудовищна лъжа, която здравият разум отхвърля. Но въпреки това те го приели.

А Вторият Ватикански събор, който започна през 1961 г. и продължи до 1963 г., доколкото си спомням, прие суперикуменическото заявление, че всяка религиозна организация — всяка вяра — няма значение каква, ако приеме за свой духовен глава Римския епископ, тогава всички хора от тази вяра ще се спасят. Няма значение — будисти, индуисти, мюсюлмани, езичници — ако те приемат папата за свой духовен отец и глава, ще бъдат спасени.

Така папата днес се явява първосвещеник. Според Римската църква той е единственият представител на Христос на земята, който има право дори да променя Евангелието — да премахва места, които счита за ненужни, или да добавя нещо — това влиза в неговите правомощия. Но освен че е духовен лидер — единствен в света — той е и монарх, т.е. държавен глава. Представете си: едновременно светски монарх, абсолютен владетел, и духовен лидер на световната църква. Представяте ли си колко удобна е тази длъжност, този сан, който съчетава и духовна, и светска власт? За кого? Сещате се за кого е удобен. За антихриста, който трябва да стане световен владетел и монарх на световната монархия на земята и в същото време духовен водач — глава на онази синкретична църква, която се опитват да създадат още от 40-те години на XX век, а някои твърдят — още от 20-те с началото на икуменическото движение. Целта му е да създаде единна синкретична религия с един глава. И този глава много удобно може да бъде римският папа.

Затова не се учудваме, когато Йоан Павел II, вече покойник, свика в Рим съвещание, на което присъстваха представители на всички религии в света — от мюсюлмани, будисти и индуисти до всевъзможни култове, процъфтяващи в Африка, Нова Зеландия, и други страни като остров Папуа и т.н. Помня дори имаше един документален филм — в католически храм, който преди разделението е бил православен (създаден едва ли не в VI век, когато цяла Италия, Португалия, Испания, Германия и Франция все още били православни) — в този някогашен православен храм на престола бе поставен бюст на Буда. Видях това с очите си. Будистите седяха в поза лотос, изпълваха храма, произнасяха мантри, покланяха се, извършваха религиозни действия, палеха благовония и пр. Тоест фактически оскверняваха християнски храм. И папата смяташе това за нещо нормално.

После знаем онази известна снимка, където той е заедно с всички тези лами и представители на други религии. Това беше икуменическо сборище, на което трудно може да се намери аналог.

Разбира се, днешното католичество преследва именно тази цел — обединяване на религиите около Римския престол. А това на практика е отричане от Христос. Защото, ако вече не е нужна Христовата жертва и е достатъчно всеки човек от всяка религиозна общност да приеме Римския папа за свой духовен водач, а това да води до спасение — значи говорим вече за пълно унищожение на християнството. Остава само външната обвивка, словоблудство, а вътрешното съдържание е сатанизъм.

За това е писал, доколкото си спомням, още св. Филарет (Дроздов), митрополит Московски. Той казвал, че Римската църква прилича на яйце, чиято вътрешност е гнила, развалена и смрадлива, а отвън обвивката изглежда съвсем здрава. Отвън — хубаво яйце, а вътре — вече разложено и смърдящо. Ако се счупи, не може дори да се диша. Това сравнение дал още в средата на XIX век свети Филарет. Всичко, което се случи след това потвърди неговите думи както през 1870 г. при Първия Ватикански събор, така и през 1961–63 г. при Втория.

Затова онези, които казват, че Римската църква е „нашата сестра“, или нищо не разбират, или са подвластни на пропагандата и не искат да разберат, или пък са съзнателно внедрени врагове на Църквата, които трябва да я разрушават отвътре.

Ние, православните християни, заедно с вселенското Православие, което обединява най-древните катедри, най-древните поместни църкви — Йерусалимската, Антиохийската, и Еладската, в това число и Константинополската, — въпреки че и там се случват някои промени, но все още не изцяло е настъпило завладяването от икуменизма — изповядваме онази неповредена вяра, която са изповядвали всички светии от всички Вселенски събори, започвайки от Първия, който се е състоял, както помните, през 325 г.

Изповядваме вярата, която те са утвърдили, и догматите, които те са определили. Приемаме ги, изповядваме ги. И затова трябва да стоим непоколебимо в тази вяра. Ако се отклоним от нея, според светите отци, нарушаването на догматите на истинската Православна църква ще доведе до това, че от онази част, която приеме лъжлив догмат или промени стар, ще се оттегли благодатта на Светия Дух. И тя ще стане безблагодатна, както безблагодатна е станала и Католическата църква.

Трябва винаги да помним това. И макар апостол Петър да има голямо значение сред апостолите и да е наречен първовърховен, това въобще не означава, че понеже той е умрял в Рим и е проповядвал там, както и апостол Павел, то Римската катедра е най-главната и единствена в този свят. Амин.

Канал „Кавказский скит”, ВКонтакте

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Литературен образ на шпиони или заговорници, които носят дълъг плащ (за прикритие) и кинжал (за внезапен удар) - бел. прев.