„Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях“ (Мат. 6:28–29).

Бихте могли да се досетите, че ще говорим против прекомерната загриженост за облеклото и украшенията. И вече може би някои си мислят, че тази тема е твърде незначителна, за да привлече вниманието на християнското събрание в час, определен за спасително поучение.

Но излишествата, дори в дребните неща, не са маловажни. Излишъкът в ядене и пиене още в началото си е източник на слабости и болести, а в своето развитие може да се превърне в бавно самоубийство. По същия начин и вредата от суетната грижа за облеклото се разпростира от тялото към душата. А това вече не е маловажно!

Има хора, у които тези грижи съставляват немалка част от всекидневните им занимания и отнемат голяма част от времето, което изцяло трябва да се използва за придобиване на вечността – това изобщо не е дреболия! Който, въпреки това, счита поучението за облеклото и украсата за незначително, нека се запита: възможно ли е най-великият Учител под слънцето да учи на дреболии? Не слушайте, ако не желаете, дребните хорица, които разсъждават по маловажни въпроси, но не пренебрегвайте това, на което ни поучава Небесният Учител.

„Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.“

Какво е облеклото? В естествения порядък – средство за защита на човешкото тяло от разрушителното действие на стихиите; в нравствен порядък – защита на свенливостта; в граждански порядък – изкуствено покриване на части от тялото, изисквано поради изпълнение на дадена обществена служба, и едновременно отличителен знак за звания и степени, установени в обществото.

Макар от тези понятия веднага да се вижда, че грижата за облеклото трябва да се ръководи от необходимост, скромност, постоянство, ние сега няма да се спираме на тези понятия, които по-скоро показват правилното използване на облеклото от хората и обществата, отколкото неговия произход и първоначално предназначение от Създателя на човека и човешките общества. От това свещено място може и трябва да се вижда по-далеч, отколкото обикновено вижда светът и неговата стихийна мъдрост.

Насочете мислите си към първите дни на вселената, когато човешкият род се съдържаше в една единствена двойка, току-що излязла от ръцете на Създателя в съвършена чистота и святост; там няма да намерите никаква следа от облекло. „И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха“ (Бит. 2:25). Може дори да се каже, без да се противоречи на свидетелството на Божието слово, че те не са били дори и голи, защото не са имали, нито са усещали този недостиг, който ние наричаме голота – както не е гладен онзи, който не яде, но и не усеща нужда от храна. Но те вкусили, прелъстени от лукавия змей, от забранения плод и „разбраха, че са голи“ (Бит. 3:7). Ето го началото на голотата!

Отровата на греха, приета в душата и сърцето, бързо се разляла по цялото им същество; страстите се възбудили и породили безразборни движения в тялото; и произвели похотта, която „като зачене, ражда грях“ (Иаков 1:15), или сама се родила незабавно от първия грях, или пък нещастните прародители се засрамили от бъдещото потомство, което носели в чреслата си и на което сега били станали убийци – те най-напред побързали да покрият тези чресла; „па съшиха смокинени листа и си направиха препасници“ (Бит. 3:7). Ето го произходът на облеклото!

И тъй, какво всъщност е нашето облекло? То е плод на беззаконието; то е превръзка на греховната рана и то безсилна – без целебен мехлем; то е слабо средство за временно запазване на осъденото тяло от действието на стихиите, които изпълняват неговото наказание; то е покривало на нравствената безобразност, станала природна; то е защита от срама на телесната голота, родена от съвестта на оголения човек; то е видим знак на човека-престъпник; то е всеобщ и вечен траур, наложен от покаянието заради смъртта на първоначалната непорочност; то е знаме на победата, което нашият враг е издигнал отвън, след като е овладял нашата вътрешност.

Какво тогава вършат онези, които с такава грижовност се стремят да блестят с красотата и великолепието на облеклото? Едва ли правят нещо повече от това да подновяват и украсяват тържеството на древния враг над човешкия род. Какво означава тази гордост, с която човек, облечен в скъпо облекло, едва удостоява с поглед покрития с дрипи или полугол бедняк – тази ненаситност, с която някои всекидневно умножават това непостоянство, с което тъй често сменят одеждите си? Не е ли това нещо подобно на човек, който би се гордял с множеството си струпеи и с красотата на превръзките си; или на роб, принуден да носи вериги, който желае те да са възможно повече, най-разнообразни и изкусно изработени?!

Наистина Бог по някакъв начин е осветил онова, което е най-простото и същевременно най-необходимо в облеклото. „И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече“ (Бит. 3:21). Но с това Той осъжда още веднъж безумната загриженост за украсата на тялото. Ако материалът, по наставление на самия Бог, използван за направата на дрехите, е бил кожа – защо някои смятат за нещастници или за презрени онези, които носят прост лен и груба вълна? Защо ни е неприятно, ако копринената буба не работи за нас, ако земята не ражда злато за нас и морето – перли? Защо са нужни такива детински прищевки? Какво по-добро и по-красиво има от облеклото, което Бог Сам приготвя за вас? Може да се каже, че Той и за всеки от нас, както за Адам и жена му, сътворява потребните одежди.

В страната, в която Той е предопределил да се родим, се произвежда и всичко, което според природата на тази страна е нужно за нашето тяло, и за добиването на това, което е необходимо. Неговият премъдър Промисъл почти винаги влага в ръцете ни достатъчно средства. Защо тогава често желаем облеклото ни да превишава не само нуждите на необходимостта, но и приличието на нашето състояние? Защо понякога не сме доволни от украсите си само защото не са похитени от наши събратя от другия край на света? Погледнете – така Божията премъдрост посрамва не само суетните грижи за излишното, но и излишните грижи за необходимото – погледнете полските цветя, как растат: не предат и не се трудят, а вие, маловерци, се измъчвате с измислени от вас тревоги за облеклото си, сякаш Промисълът се грижи за вас по-малко, отколкото за тревата, която днес цъфти, а утре вехне, и сякаш е забравил да произведе за вас онова, което ви е нужно!

И какъв е предметът на тези тъй усърдни грижи? – Нежна тъкан, скъпоценни камъни, чисто злато – продължете изреждането и прибавете, каквото още ви харесва – колко всичко това е нищожно и недостойно да тревожи оногова, който дори малко разсъждава! Не зная какво може да придава на златото върху везните на разумния човек същата тежест, каквато и на златото върху везните на търговеца… та нима това не е тежестта на бедствията, с които то натоварва човешкия род. Това, което наричат „най-чистата вода в камъните“^[1], не са ли всъщност сълзите на нещастните жертви, които живи се погребват по-дълбоко от мъртвите, в мрачните утроби на планините, за да бъдат извличани оттам тези скъпоценни дреболии? Дори най-добрите произведения на ръцете на майстора могат ли да донесат слава на някого, освен на самия майстор? И докъде стига тази слава? Творецът на света е поставил граница на тщеславието от човешкото изкуство чрез най-обикновените неща от природата. Погледнете още веднъж полските цветя: Соломон, в цялата си слава, не се е обличал така, както най-скромното от тях, казва Истината.

Ако вие, гледайки полските цветя, не намирате в себе си мъдростта на пчелите, за да съберете от цветята финия духовен мед; ако гледката на природата не ви носи поучение, което да се превърне във вас в сила и живот – изберете си друго, по-висше зрелище; възвисете духа си и не гледайте образа и сянката на истината, а самото ѝ лице – на несътворената красота, на цвета на съвършенството – погледнете, членове на тялото Христово, към своя Глава и се вгледайте внимателно – прилягат ли Му възлюбените от вас украшения?

Какъв дисонанс! Главата е в яслите, върху слама, а членовете искат да си почиват в креслата си и да потъват в меките си легла! Главата е в унижение, в бедност, а членовете мислят само за богатство и великолепие! Главата се облива в кървава пот, а членовете се мажат и обливат с благоухания! От Главата се стичат сълзи, а членовете се обсипват с перли! Главата е с трънен венец, а членовете окичени с рози! Главата е обагрена от пролятата кръв и обхваната от бледността на смъртта, а членовете с лукаво изкуство допълват у себе си липсата на естествена свежест и, стремейки се да си придадат красота, която природата им е отказала, превръщат живия човешки образ в художествено изображение! Главата ту е в голота, ту в дреха на поругание, а членовете обичат да почиват под сребърен висон, под златно руно, или – вместо голотата на Разпнатия – с презрение към срама и скромността, измислят дреха, която по-скоро да разкрива, отколкото да покрива! Но – „да не разгласят устата ми човешките дела“ (Пс. 16:4 – слав.)! Трябва да се боим, щото разобличаването на обичаите да не бъде прието за неприличие, докато в същото време следването им не се смята за такова.

Какво тогава? – ще попитат вероятно хора, които повече искат да се освободят от изобличението, отколкото да поправят изобличаваното – нима всички трябва да отхвърлят всякакво великолепие и да се облекат в дрипи? – Не, опоненти мои, които „са умни за зло, ала не умеят да вършат добро“ (Иер. 4:22)! Никой не иска това. Нашият Божествен Учител изобличава – и затова и нас задължава да изобличаваме – само грижите за облеклото, особено излишните, суетните, пристрастните. „Защо се грижите за облекло?“

Впрочем известно е, че и Сам Той (без съмнение, за да не лиши от утеха и награда онези, които Му служеха в телесните нужди) е носил скъпа, нешита дреха, която войниците, делящи одеждите Му, решиха да не разкъсат. Има вид и степен на благолепие, дори великолепие в облеклото, което е определено не от пристрастие, а от приличие, не от суета, а от положение, не от тщеславие, а от дълг и обязаност. Но грижи без край, разточителност без мярка, пилеене без цел, всекидневни смени на одежди само защото има хора, достатъчно принизени да се занимават с изобретяването на такива неща, и твърде много други, които имат робската принизеност да им подражават… Невероятно безразсъдство! Безразсъдство още по-странно и нелепо, защото несъмнено мнозина виновни в него го признават, и въпреки това не престават да мъкнат тази вина!

Но да беше само безразсъдството… Бедствието се състои и в това, че от него произлизат и се хранят много беззакония. Попитайте, например, някои, които са дошли в това свещено място не преди началото, а вече по време на общата молитва и свещенодействие – попитайте и себе си, вие, на които това се е случило: как е било откраднато това време от Бога и от душата? – Ще се окаже, че от някои то е било посветено на тялото, от което те по това време са направили кумир. Не виждате ли как вашите уж незначителни постъпки се превръщат в обида към Великия Бог? Или погледнете как понякога на пазара равнодушно се подминава бедняка, който проси паричка за хляб, а в същото време хиляди се харчат за ненужна украса. Кой ще дръзне да каже, че тук не е нарушена любовта към ближния? Кой не вижда от тези няколко примера, как лесно извиняваната от света суетност може да направи човека виновен пред двете скрижали на Божия закон?

Християни! Като наследници и бъдещи възстановители на рая, не се ленете да изкоренявате от сърцата си и най-малкото кълнче на нечистите страсти, за да не се умножат плевелите, да не поникне трънето и да не бъде задушено Божието семе. По-добре е да се лишим от хиляда телесни украшения, отколкото да покажем пред Всевиждащия дори най-малкото петно в душата и съвестта. Ах, нека ако ще и под дрипи, но само да запазим това царствено облекло, за което е писано: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:27). Амин.

Сочинения Филарета, митрополита Московскаго и Коломенскаго, Слова и речи, Том V, 1849-1867, Москва, 1885.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] На руски „алмаз чистой воды” означава чиста проба диамант - бел. прев.