Първа Неделя след Петдесетница, на всички светии. За тайната и съда на светиите
Матей 10:32–33, 37–38, 19:27–30
Евр. 11:33–12:2
В Първата неделя след слизането на Светия Дух честваме паметта на всички светии.
За света животът и подвизите на светиите са непостижима тайна. Светът недоумява, когато чете за хора, които „изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани… скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.“ Светът пита: „Защо е нужно това? Какъв е смисълът на този фанатизъм?“
Да, при светиите има някаква тайна, която, ако не се разгадае, не може да се разбере тяхната удивителна твърдост и вярност. Днешното Евангелие с малко думи дава ключа за разгадаването на тази тайна. Църквата припомня две изречения на Спасителя:
„Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец Небесен.“ И още:
„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.“ Ето всъщност цялата тайна.
Тези, които наричаме „светии“, са приели Иисуса Христа не като „идеал“, не като „принцип“, не като „енергия“, а като жива Личност. Те са Го избрали и не са се побояли да Го въведат в обществото на онези, за които Той е или нищо, или нещо мъгляво и неопределено. Оттогава, който и да им каже: „Избирай: мен или Христос“, те, без да се колебаят, избират Христа. Затова и Христос ги признава пред Своя Отец Небесен. Затова им дава сила и търпение. Затова, когато дойде времето на последния Страшен съд, „кога седне Син Човеческий на престола на славата Си“, ще седнат и те „на дванайсет престола, да съдят дванайсетте колена Израилеви “.
Тогава Господ говореше само за апостолите, защото тогава само те бяха в числото на учениците Му. По-късно апостол Павел ще каже, че „светиите ще съдят“ не само дванайсетте израилеви колена, но и целия свят (1 Кор. 6:2).
А съдът на светиите ще се състои в това: от едната страна ще бъде Христос, ще бъдат и те, които са Го избрали и са Го следвали. А от другата ще бъдат онези, които не са Го избрали, които са се погнусили, посрамили, или уплашили. А Той е с Небесния Отец, със Светия Дух, със светите Ангели. Цял – слава, цял – могъщество, цял – любов. Цял такъв, какъвто винаги е бил. Ето го целият съд.
Но слава на дълготърпеливия Бог, че все още имаме време за покаяние. Светиите вече са направили избора, а ние още се колебаем. Светиите вече са пристигнали, а ние още вървим. Светиите вече стоят и не падат, а ние още падаме и ставаме, ставаме и пак падаме… Но „заобиколени от такъв голям облак свидетели… нека с търпение изминем предстоящото нам поприще” (Евр. 12:1). Амин.
Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей на ежедневные Апостольские и Евангельские чтения.
Превод: прот. Божидар Главев