Известно е, че Арменската църква многократно както в диалозите с Православната църква, така и в диалога си с други вероизповедания, категорично отхвърля определението монофизитска и предпочита да се самоопределя и заявява като миафизитска. Наскоро стана ясно, че Арменският патриарх се е обърнал към Фенер с искане да бъде възстановен междуконфесионалният диалог.

„Ние не сме монофизити” – заяви той преди дни в залата на Стария гръцки парламент в Атина. Нататък в неговото заявление се казва: „Повтарям – не сме монофизити. Не го казвам аз, казва го историята. Ние не сме монофизити, а сме миафизити…” И след като донейде нетактично прехвърля цялата вина за разделението върху гръцкия език, имайки предвид към кого се обръща, къде и пред кого говори, продължава: „Когато казваме, че не сме монофизити, а миафизити, имаме предвид две съединени природи, не една природа. Една природа – това е ерес, но съединената природа – това е православие.“

Неговото заявление беше огласено от Orthodoxia.info^[1], а оттам съответно и от Двери.бг^[2].

У всеки непредубеден читател би възникнало усещането, че в казаното от Арменския патриарх съществува някаква смислова незавършеност. Една природа е ерес, а съединената природа било православие. Умишлено или не, но Арменският патриарх премълчава отговора на въпроса в какво се случва въпросното съединение на двете природи на Спасителя. В православното вероизповедание отговорът е ясен – две природи съединени в една ипостас. Не в една сложна природа, както е при миафизитите. Което от своя страна налага впечатлението, че арменците все пак още не са готови да се придвижат напред в междуконфесионалния диалог.

В тяхното твърдение всъщност няма нищо ново. То изразява гледна точка, която от десетилетия насам се защитава от страна на някои дохалкидонски (или наричани още „ориенталски“) църкви, сред които и Арменската. Те твърдят, че не са монофизити, както е възприето да се наричат в православното богословие, а миафизити, т.е. изповядват една съединена природа в Христос.

Нека поясним по-подробно какво значи това.

1. Разликата между монофизитство и миафизитство

1. 1. Монофизитство – учение, според което в Христос има само една природа (моно = една, физис = природа), която е божествена, а човешката природа е „погълната“ или загубена. Това учение е осъдено от Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.).

1. 2. Миафизитство – термин, с който някои източни църкви (като Арменската) се самоопределят, като казват, че Христос има „една съединена природа“ – една „природа от две“ („μία φύσις ἐνωμένη ἐκ δύο“). Това е опит за дистанциране от класическото монофизитство, но според православното богословие също е неправилно изповедание.

2. Разликата между Православие и миафизитство

Православното христологично учение, утвърдено от Халкидонския събор формулира единството на природите в Христос по следния начин: „Тези две природи се съединяват неслитно (ἀσυγχύτως), неизменно (ἀμετάβλητα), неразделно (ἀδιαιρέτως), неразлъчно (ἀχωρίστως)”.

Което значи:

– неслитно (ἀσυγχύτως) – природите не се смесват и не се сливат, не губят своите характеристики.

– неизменно (ἀμετάβλητα) – без промяна в природите.

– неразделно (ἀδιαιρέτως) – природите не се разделят и не съществуват отделно.

– неразлъчно (ἀχωρίστως) – непрекъснато съединение в една ипостас още от момента на зачатието в утробата на Пресветата Дева, като двете естества никога не са се разлъчвали и не се разлъчват.

В православното изповедание са налице две природи в една ипостас. При миафизитството – две природи в една сложна природа.

3. Философска несъстоятелност на миафизитството

3 .1. Дори от гледна точка на класическата философия идеята за „две природи в една природа“ води до логическа и онтологична неяснота: как може нещо да е едновременно „две“ и „едно“ по същност (природа)?!

3. 2. Налице е изкривяване на принципите на идентичност и различие, важни в класическата метафизика и философията на природата.

3. 3. И накрая остава неясно как точно миафизитството решава проблема с реалното разграничаване от монофизитството. Две природи в една пак е монофизитство, но някакво сложносъставно монофизитство. Ерес дори по-нелепа от самото монофизитство.

4. Опровержение на миафизитството чрез казаното за двете природи у Иисуса Христа от св. Максим Изповедник:

Св. Максим Изповедник в своето Писмо № 15 („Περί φύσεων και ὑποστάσεων“ – „За природите и ипостасите”) подчертава:

„В Христос съществуват две природи, а не една. Но тези две природи са в една ипостас, така че природите не се смесват, нито се променят, а ипостасното единство ги обединява, без да ги разрушава.“^[3]

Това опровергава учението на миафизитството, което смесва двете природи в една природа, докато св. Максим ясно разграничва двете природи, подчертавайки единството им в едната ипостас.

Св. Максим в свои писма и на много други места категорично отхвърля идеята за две природи в една природа, тъй като това би означавало сливане или смесване на природите, което противоречи на православното учение. Той подчертава, че ипостасното съединение не води до създаване на нова, трета природа, а до единство в едната ипостас, в която двете природи съществуват неразделно и неслитно.

Заключение

От казаното дотук се вижда, че единственият начин за преодоляване на разделението между Арменската и Православната църква е Арменската да приеме определението на Четвъртия Вселенски събор, без да лукавства, оправдавайки се с някакви уж езикови недоразбирателства. Това на практика е и единственият начин тя да покаже готовност за решаването на проблема с отпадането й от Православието. Наистина възстановяването на пълноценното й общение с Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква би било един относително дълъг и нелек процес, който би трябвало да включва и приемането на останалите Вселенски и поместни събори. Десетки, да не кажем стотици, са нововъведенията, които са част от арменската традиция натрупали се през вековете, в които тя не е била в общение с Православната Църква. Разликите са в целия църковен живот и традиция. Догматика, литургика, канонично устройство и църковно управление, празници, светии… всичко е различно. Никак не би било лесно да се постигне съгласие по всички тези въпроси, особено като се има предвид скоростта, с която се движи междуконфесионалният диалог.

Всъщност проблемът е най-вече в искреността на мотивацията и честността на подхода. Защото от казаното от Арменския патриарх се вижда, че арменците изобщо не мислят да направят дори минимален компромис със своето многовековно погрешно изповедание на вярата. Следователно, както и при всички такива диалози досега, очаква се компромис да направи единствено Православната Църква.

Насмешка буди заявлението на Арменския патриарх, че видите ли, арменските богослови заедно с православни богослови като Никос Нисиотис, Йоан Романидис, Вселенския патриарх и др. под. били стигнали до заключението, че вярата на арменци и православни всъщност била обща. Той трябва да знае, че Арменската църква трябва да уеднакви своето богословие не с богословието на горните, а с богословието на св. Максим Изповедник и отците от Халкидонския събор, ако наистина желае единение с Православната Църква. Иначе, както и да лукавстват, това, което арменските богослови най-много могат да постигнат, е накрая да се обединят, но не с Православната Църква, а с нейните врагове и предатели.

[1] https://orthodoxia.info/news/o-armenios-patriarchis-leei-eimas/

[2] https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,74246/view,article/

[3] St. Vladimir’s Theological Quarterly, том 66, брой 1–2, 2022 г., „Hypostasis and Enhypostatos in Neo-Chalcedonian Christology: Maximus the Confessor, Letter 15.