За това, че трябва с чиста съвест да се причащаваме със Светите Тайни

Братя и отци, днес е Възнесение и този празник представлява завършекът на Домостроителството на нашия Господ Иисус Христос. Защото, като извършил всичко, Той по волята на Отца се възнесъл в слава (1 Тим. 3:16) и нас възкресил заедно с Него и ни поселил на небесата (Еф. 2:6) чрез Своята света плът.

И какво огромно богатство е Неговото славно наследство, и как безмерно е величието на Неговата мощ (Еф. 1:18–19), и това, че убогото и нищожно наше естество Той възвел на Царския Престол, на който се покланят всички небесни сили. Като размислим за това, нека се изпълним със страх, братя, и благоговейно да почетем величието на дара и нека да живеем достойно за нашия Глава като членове Христови (1 Кор. 6:15), като сътелесници, съучастници и сънаследници на Неговата чистота, в благоразумие и велико търпение, в благост в Светия Дух, в нелицемерна любов, в слово на истината, в сила Божия (2 Кор. 6:4, 6–7), във всяко послушание и смиреномъдрие, във всяко усърдие и внимание, не приемайки нищо неуместно и не вършейки нищо противно на заповедите.

И така, онзи, който осквернява тялото си, вече не е член Христов; онзи, който помни злото, не е член Христов; онзи, който е обладан от някоя друга страст, не е член Христов и затова не е достоен да се причасти със Светите Тайни. Защото апостолът казва: „Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста. Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Кор. 11:28–32).

Затова нека се осветим и очистим, за да бъдем достойни да се наричаме членове Христови и да се причастим със Светите Тайни. Ако пък се случи така, че поради невнимание в нас се разпали зла похот, или гняв, или завист, или омраза, или нещо друго омразно на Бога, нека не се удивяваме, а колкото се може по-скоро да се върнем в предишното състояние, да се отрезвим и да не се задържаме в злото, защото забавянето води до неизбежно осъждане. Освен това нима смъртта не идва внезапно? Ето, вчера посетихме един боледуващ епископ и го намерихме в ужасно състояние – напълно изтощен от треската, съвсем отчаян, объркан, гледащ ту насам, ту натам, и никъде не намиращ помощ, освен в едната съвест – добра или зла.

Какво да кажем? Нима и ние няма да бъдем подложени на същото? Нима това не е като сън и сянка в сравнение с бъдещите мъки? Там огънят не угасва, червеят не умира (Мк. 9:44, 48), тъмнината не се разсейва, оковите не се развързват, адът няма край, скърцането със зъби не спира, и всички други мъки са вечни.

Ето защо, като съзнаваме това ясно, братя, нека не бъдем страстолюбиви, нито завистливи, нито зложелателни, нито гневливи, нито клеветници, нито лъжци, нито да предприемаме нещо зло срещу някого, а да запазим мир, да пребъдваме в бодрост, да се съкрушаваме, да вършим добри дела, да се обичаме един друг с любов, угодна на Бога, и да вършим всичко, което ни е заповядано, за да избегнем мъките и да достигнем вечния живот в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото е славата и властта с Отца и Светия Дух, сега и винаги и във вечните векове. Амин.

Творения преподобнаго отца нашего и исповедника Теодора Студита в русском переводе. Том первый. СПб. 1907. С. 246-247.

Превод: прот. Божидар Главев