Сделката с демоните
Някои хора крайно лекомислено се присмиват над възможността човек да сключи договор със злите духове, в резултат на което да получи някакви особени способности. Но какво биха казали те за онези магически книги, които под въздействието на проповедта на апостол Павел били изгорени в Ефес (Деян. 19:19)? Ако те биха съдържали някакви празни, безсмислени бълнувания, при това напълно безрезултатни, защо са били толкова разпространени и с такава висока цена?
А ако при прилагане на словата на написаното в тези книги било произвеждано някакво действие (което и довело до високата им цена), то как да се обясни това по друг начин, освен с предположението, че въз основа на тези магически думи човекът се свързва с духове, чието въздействие върху видимия свят е по-тънко и по-необикновено от това, което е възможно за човека? И с помощта на духа човекът извършва нещо необикновено.
Злият дух обаче не би тръгнал да угажда на човека безкористно и безвъзмездно. Следователно можем да предположим, че се сключва сделка, договор, по силата на който човекът придобива от духа възможността да върши необикновени неща, а духът придобива зависимостта и покорността на човека.
Нима с изгарянето на книгите в Ефес приключило всичко? Не, разбира се. В Ефес не е било възможно да се съберат магическите книги от целия свят и те след изгарянето в Ефес останали из много други страни. Всеки християнин на свой ред, значи, би могъл да се присмее над горните присмехулници, ако разбира се, за християните не беше неприлично да се присмиват.
Святитель Филарет Московский (Дроздов), Призовите Бога в помощь.
Превод: прот. Божидар Главев