Христос Воскресе!

Колкото и пъти да сме произнасяли тези думи досега, не се уморяваме да ги повтаряме, и се надяваме, че и вие не се уморявате да слушате всеки път тези същите думи: „Христос Воскресе!“

Колко чудно е това слово! Как преобразява вида на всичко съществуващо!

Досега повечето хора познаваха само земята, на която се появяват за кратко и скоро след това изчезват неизвестно къде; някои бяха чували нещо и за ада – бездна, която поглъща всички и не връща никого; малцина само размишляваха за небето – като за небесно обиталище, към което един човек видя стълба насън, и по нея се виждаха само възнасящи се Ангели Божии, но не и човеци.

Сега, когато „Христос Воскресе“, какво представлява земята? Тя е разсадник за небето; кратковременният и завършващ с разрушение живот на човека в тяло — нека кажем с думи онова, което обрядът на взаимната радост от Възкресението между нас предсказателно изобразява — животът на човека в тяло е като началото на живота на птичето в яйцето, на което след счупването на черупката се открива по-висша и безкрайно по-широка сфера на живот; необходимо е само зародишът на птичето да бъде обгърнат, проникнат и пробуден от топлината на майчината кръв; т.е. необходимо е зародишът на небесния живот в човека да бъде обгърнат, проникнат и пробуден от животворната сила на Христовата кръв.

Сега, когато „Христос Воскресе“, и когато Нему, като Бог и Човек, „се даде всяка власт на небето и на земята“ (Мат. 28:18), не само че небето стана достъпно, но дори се съедини със земята така, че е трудно да се различи границата между тях; защото и на земята се явява Божество, и на небето – човечество; Ангелите, които Иаков бе видял да се възлизат и слизат по небесната стълба, сега с множества ходят по земята като вестители на Сина Човешки, Който царува на небето.

А какво стана с адът, когато след като слезе там, „Христос Воскресе“? Той стана крепост, в която под образа на пленник влезе Победителят; тъмница, на която портите са съкрушени, а стражите – разпръснати; ето наистина, според образа, който посочва Самият Христос, морско чудовище, което погълна хвърления от кораба пророк, но вместо да го погуби, стана за него друг, макар и неспокоен, кораб, който го отнесе до брега на живота и безопасността.

Сега става разбираемо как един човек е могъл да се надява да премине и през самия ад безопасно: „Дори да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене“ (Пс. 22:4) Ти, Който заради нас си слязъл от небето, подобно на нас си ходил по земята и подобно на нас си слязъл сред сенките на смъртта, за да откриеш и оттам път към светлината на живота за Своите последователи.

И накрая, нима и ние самите не сме вече други в сравнение с преди благодарение на Христовото Възкресение? Нека повярваме на един от верните свидетели на Христовото Възкресение, че и нас то е възродило, ако не чрез действието си, то поне чрез надеждата: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда“ (1 Пет. 1:3).

Но ако сме възродени чрез Христовото Възкресение само „в надеждата“, а след нашата надежда следва надеждата и на цялото творение, защото „и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии“ (Рим. 8:19), то всички чудеса, които произлязоха от Христовото Възкресение са само начало на бъдещи чудеса, които то ще разкрива с времето особено в края на времената и дори в безкрайната вечност.

Поради тези неизчерпаеми чудеса ­– извършени и предстоящи – Христовото Възкресение е за нас извор на размисъл, съзерцание, удивление, радост, благодарност и надежда – винаги пълен, винаги нов, колкото и отдавна и често да сме черпили и да черпим от него; то е вечна новост. Затова колкото и да сме уверени, че всеки от нас знае за Христовото Възкресение, все пак искаме хиляди пъти да го възвестяваме един другиму като нечувана вест, че „Христос Воскресе“; колкото и да сме убедени в истинността на това събитие, засвидетелствано от очевидци на Възкръсналия, доказано със знамения и чудеса, необоримо дори за враговете на християнството – все още жадуваме да чуваме потвърждението, че „наистина възкръсна Христос“.

Ако словото е храна, както е казано: „не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из Божиите уста“ (Втор. 8:3), то словото за Христовото Възкресение подобно на маната, както я описва Премъдрият, е „хляб, който имаше всякакви приятности всекиму по вкуса“ (Прем. 16:20).

Изнемогнал ли си от грях и гладен за правда? Ела и се нахрани: „Христос Воскресе” – „предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване” (Рим. 4:25). Уморен ли си от тежкото и безрадостно бреме на закона, поради което и искаш да преминеш от това робство към благодатната свобода? Приближи се, вкуси пасхата, която копнееш: „защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас“ (1 Кор. 5:7); „стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго“ (Гал. 5:1). Боледуваш ли от страх пред смъртта? Приеми лекарството за тази болест: „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20).

Изнемогваш ли в борбата срещу враговете на твоето спасение? „Вкуси добрата реч“ (Евреи 6:5) на Възкресението и в него победоносната „сила на бъдещия век“: „Да възкръсне Бог, и да се разпръснат всичките Му врагове“ (Пс. 67:2). Изкушаван ли си от измамни желания на душата, които те тласкат да търсиш храна в тленни и суетни неща? Излекувай това чрез участието в силата на Възкресението: „Ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното “ (Кол. 3:1). Или вече „душата ти жадува за Бога силний, живий” и се измъчва от желание, „кога ще дойда и се явя пред лицето Божие“ (Пс. 41:3)? Живата надежда във Възкресението ще уталожи тази жажда и ще я запази здрава и спасителна, като напомня на ума: „Кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава “ (Кол. 3:4).

Виждаш ли, християнино, какво изобилие и какво разнообразие от духовна храна ни предлага нашата Пасха – Възкръсналият Христос? Храни ли се сега душата ти с Него? Наистина ли „вкусваш и виждаш, че е благ Господ“ (Пс. 33:9)? Усещаш ли в себе си вътрешната сила на Христовото Възкресение, което те освобождава от греховете и от проклятието за тях, поваля страстите и похотите на стария човек, съзижда в тебе чисто сърце и обновява прав дух в утробата ти, укрепява те във вярата и надеждата, разпалва те с любов към Жизнодателя?

Или въпреки че се намираш на самата Господня трапеза, си гладен и жаден, и душата ти е неутешена и празна? Но ние не искаме с това изпитване да те доведем до смущение и униние. Не! Макар и скръбта по Бога да е спасителна, сега не е време за скръб, а за радост, която също може да има своето спасително действие, „защото радостта пред Господа е подкрепа за вас“ (Неем. 8:10).

И тъй, вкусил ли си благостта на Възкръсналия? „Нека се развесели душата ти в Господа“ (вж. Пс. 34:9), и тази радост нека те подтикне към по-тясно единение с Него. Не си ли вкусил още от благостта Му? Все пак се зарадвай, защото Той не те лишава от тази възможност, а те призовава към нея, като ти дава да чуеш благата вест за Своето Възкресение и да бъдеш сред събралите се в Неговото име, където според обещанието Му „и Той е посред тях“ (вж. Мат. 18:20). Ако се чувстваш недостоен за радостта, зарадвай се заради тази чудна благост, която не отблъсква и недостойния от участие в радостта.

А радостта от Възкресението на нашия Господ нека въведе във всички нас и Неговата животворяща и спасителна сила на Възкресението! Защото радостта в Господа е нашата сила! Амин.

Слова и речи

Превод: прот. Божидар Главев