И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува... И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:37-39).

Като казва: Ако е възможно да Ме отмине тази чаша, Той разкрива Своето човешко естество; с думите: обаче, не както Аз искам, а както Ти – показва Своето мъжество и твърдост, учейки ни да се покоряваме на Бога, въпреки противенето на естеството.

И понеже за неразумните не е достатъчно да изобразиш скръб само на лице, то Той прибавя и думи. И тъй като само думите не бяха достатъчни, а трябваше и действия, то присъедини към думите действия, за да повярват и най-придирчивите противници, че Той се и въплъти, и умря.

Извършеното над Него бе крайна степен на поругание. Не част от тялото, цялото тяло понасяше страдания: главата – от венеца, тоягата и ударите, лицето – от заплюването, бузите – от плесниците, цялото тяло – от бичуването, обличането в багреница и притворното покланяне, ръката – от тоягата, която Му дадоха да държи вместо скиптър, устата – от поднесения оцет.

Има ли нещо по-тежко? Нещо по-обидно? Наистина, станалото надхвърляше всичко описано. Сякаш от страх да не пропуснат някоя наглост, те, които убиваха пророците със собствените си ръце, умъртвиха Христа със съдийско решение.

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020