Подигнете портите, князе, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! (Пс. 23:7 - слав. прев.) Това постановява и възвестява Светият Дух чрез устата на вдъхновения пророк.

Възлюбени братя, Бог изразява Своето всесвято благоволение да обитава в нас. Волята на нашия велик Бог особено подобава да бъде възвестена в днешния празник, в който си спомняме влизането на Господа в Йерусалим – града на мира, града на истинното служение на Бога; Йерусалим е образ на благочестивата душа.

Подигнете портите, князе, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!

Словото на Духа трябва да се разбира и тълкува духовно, каза светият апостол (вж. 1 Кор. 2:14). Да призовем отгоре Божествената благодат и да размислим за зова на Господа към нас:

Подигнете портите, князе, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!

Кои са князете, към които се обръща тук Божието слово? С душата, с тялото на човека, с всичките му сили и способности, с живота му, разполага умът. Умът е владетел, цар, свещеник, княз в малкия свят – в човека. Нашият Господ Иисус Христос е Божията Истина. Понеже Истината се възприема изключително чрез ума, Божието слово, когато приканва човека да приеме Спасителя, се обръща към началото на човека – към духа, към ума – и казва:

Подигнете портите, князе.

В насочването на ума към Истината, в пребиваването на ума в светата Истина Христос – се съдържа същността на нашето спасение.

Кои са портите, които се заповядва да се подигнат, за да стане възможно влизането на Царя на славата в богосъздадения град – в човека? Тези порти са греховността, греховете: „Беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, казва пророкът, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас” (Ис. 59:2).

Портите са наречени вечни: грехът, с който сме се заразили в нашия корен – праотците – е безкраен. Спасителят му постави край. Но и сега грехът остава безкраен и вечен в онези, които не признават Спасителя, или които Го признават с уста, но се отричат от Него с живота си.

Подигнете портите, князе, подигнете се, вечни порти.

Какво означава в Божията покана и заповед изразът подигнете? Обикновено портите се отварят, но тук се постановява да се подигнат. Да! Оказва се, че не е недостатъчно за тези порти – за греха – те просто да се отворят; нужно е да се вдигнат, да се премахнат напълно, да се изкоренят.

„Покаянието за греха, – е казал един велик отец, – се състои в това да осъзнаеш своя грях, да се разкаеш за него и вече да не го повтаряш“^[1].

Само в онази душа, която решително отхвърли греха и се очисти с истинско покаяние, ще влезе Царят на славата. Светият Дух, като заповядва портите да бъдат повдигнати, заповядва и те сами да се повдигнат:

Подигнете се, вечни порти!

Това означава, че за първоначалното изоставяне на греха и на греховния живот са необходими свободната воля и усилието на човека; но прощението на греховете, освобождаването от властта на греховните навици, очистването от греховните качества, прилепнали към падналата човешка природа – всичко това се извършва чрез действието на Всесветия и Всемогъщ Божи Дух.

Подигнете се, вечни порти!

Когато се подигнат вечните порти, влиза в душата Царят на славата.

Желано и радостно е било за Йерусалим влизането в него на Изкупителя, Спасителя, нашия Господ и Бог Иисус Христос, което сега си спомняме и празнуваме.

Възлюбени братя! Всички ние можем да се удостоим с това най-велико щастие, ако го пожелаем и се устремим към него с цялото си сърце. Да се отвърнем от греха, заради който Господ се отвръща от нас; да се отвърнем от него с искрено и действено покаяние! Нека мислите ни, чувствата на сърцето, думите и делата ни да бъдат израз на Христовите заповеди, чрез които се учим най-точно как да се отклоняваме от злото и как да вършим добро, угодно Богу. С такова поведение ще направим от себе си дом, храм, град, достоен за Христа.

„Ако някой Ме люби, казал Той, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим” (Иоан 14:23).

Подигнете портите, князе, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Амин.

Аскетическая проповедь

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Това изречение на преп. Пимен Велики свети Игнатий привежда според текста на книгата «Алфавитный Патерик».