Винаги се учудвам колко често и с какво усърдие някои от нас се опълчват срещу поста всеки път, когато настъпи неговото време.

Трябва да бъдем по-мъжествени. Ние се оказахме едно слабоволево поколение и Великият пост изглежда извънредно труден за нас, защото сме твърде концентрирани върху собствената си воля и право на самоопределение.

Ако погледнем правилата за поста, виждаме, че тези ограничения в хранителния режим са толкова незначителни. Не е казано, че не можеш да ядеш добра храна, че не можеш да ядеш достатъчно храна, че не можеш да ядеш вкусна храна, казано е просто, че не трябва да ядеш определени неща само за период от няколко седмици. Не за период от петнадесет години например. А ето че нашето сърце се свива и се противи сякаш трябва да си отрежем някой крайник или да принесем в жертва дете.

Аз не омаловажавам факта, че постът е реална борба и подвиг. Пък има и случаи, когато свещеникът би бил склонен да облекчи строгостта на поста за даден човек по някаква причина.

Но все пак, опитвайте да не искате това от свещеника. Защото всеки път, когато искаме облекчение, ние си затваряме вратата за нещо, което би ни било от огромна полза. Не че ще бъдем прокълнати за това или страшно ще разярим Господа, но така ние сами ще затворим вратата, която би се отворила пред нас за по-богат и по-съдържателен духовен живот. Положете малко усилия да не затваряте вратите, които се отварят пред вас и после да се оплаквате, че не реализирате духовен прогрес или имате духовни проблеми.

Patristic Nectar Films

Превод: прот. Божидар Главев