Този, който е порицаван като такъв, който няма дела, удостоверяващи вярата, т.е. не съхранява заедно с вярата и заповедите, може да започне да върши лъжливи и измамни чудеса, за да покаже чрез тях истинността на своята вяра и че тя е угодна на Бога. И не само че сам прави това, но и моли друг, който има дела, съответстващи на вярата, да извърши подобни измамни чудеса, за да докаже чрез тях истинността на своята вяра.

Християнинът не бива да вярва на такъв псевдочудотворец, който няма християнски дела и евангелски живот, защото добрите дела и добродетелният живот спасяват човека, а не чудесата.

Свети Мелетий Изповедник привежда една такава история в своята книга, наречена „Рай”. Когато умрял един монах, който водел нечист живот, но тайно бил в блудна връзка с една монахиня, от неговия гроб започнали да се случват чудеса. Всичко това било измамно и се случвало с помощта на бесовете, тъй като никой не знаел за неговия грях. Но когато монахинята се изповядала пред архиерея и разкрила, че този псевдочудотворец я бил развратил, чудесата престанали и повече не се случвали.

Там още се разказва: След смъртта на една блудница от нейния гроб започнали да се явяват знамения и чудеса. И това било дело на сатаната, за да прелъсти и убеди простите хора, че блудството по никакъв начин не вреди. Виждаш ли как грешните хора вършат чудеса? Но добродетелни дела не вършат.

Какъв е изводът?

Първо, че чудесата сами по себе си не са доказателство за добродетелност – те или са дело на бесовете, или на християнската вяра.

И второ, че добрите дела и добродетелният живот стоят по-високо от чудесата, а това, което бесът, бидейки зъл и изобретател на злото, не може да прави, е да бъде добродетелен.

Толкование на Соборное Послание Иакова брата Господня

Превод: прот. Божидар Главев