В Синодалния типик пише: „През Великия пост (освен първата и последната седмица)… постът се състои в ядене само на растителна храна с олио“^[1].

„В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите пет дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без мазнина)“. „На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода“^[2].

Това указание се явява Light version (олекотена версия) на Великия пост. Както всеки може да види, то е значително по-облекчено от съборното установление на Православната Църква*. И макар да носи заглавие „Постите в Православната Църква“, правилно би било да се озаглави „Постите в Българската Православна Църква“, защото доста се различава от съборно установените от Православната Църква и общозадължителни пости, и по-конкретно – от съборното, канонично и светоотеческо установление за Великия пост.

В какво се различава?

Най-вече в това, че дните от понеделник до петък от втора до шеста седмици на Великия пост са обозначени не като строго постни, а в тях е разрешено да се употребява олио. Това е пряко канонично нарушение на 50-то правило на Лаодикийския събор, което указва, че всички седмици на Великия пост (а не само първата и последната) са строго постни от понеделниците до петъците и не се разрешава олио.

Различава се и в това, че не указва Великата събота като строго постен ден. И в т. нар. „постен календар“ тя е обозначена като не строго постна, а с разрешаване на олио**. Това също е пряко канонично нарушение на 64-то апостолско правило.

Различава се и от светоотеческото учение за Великия пост. Според него Великия пост е нашият духовен десятък^[3] пред Бога, тъй като представлява десетата част от дните на годината. В указанието на Синодалния типик изобщо не може да се говори за такъв духовен десятък, тъй като строго постните дни са съкратени и сведени само до девет, вместо тридесет и шест и половина.

Затова указанието в Синодалния типик за Великия пост не е съборното, апостолско и светоотеческо установление на Православната Църква за Великия пост, а е съставено от съставителите на Синодалния типик и представлява изложение на тяхното частно мнение за Великия пост.

Някой може да каже, че днес никой в БПЦ не пости строго целия Велик пост и поради тази причина указанието в Синодалния типик просто отговаря на действителността. Това обаче съвсем не е така. Наистина, повечето православни в БПЦ или постят строго само през първата и последната седмици на Великия пост, а през другите – с олио, или дори само през първата и последната – с олио, а през другите – не постят, или пък изобщо през целия пост не постят.

Има обаче и ревностни православни християни, макар и малко, които постят строго през всичките седмици на Великия пост. Не е правилно обаче да се разсъждава, че щом повечето православни в БПЦ не могат или не искат да постят строго през всичките седмици на поста, то трябва указанието в Типика да се напише според тяхната немощ (телесна или греховна). Защото ако се разсъждава така, то би могло указанието в Типика да се облекчи и още, нагласяйки се според още по-голямата немощ (или нежелание) на полу-постещите и непостещите. Лошото при това е, че олекотеното (light version) указание за Великия пост в Типика се представя от името на Църквата. И повечето читатели, ако не се поинтересуват какво наистина е установила Православната Църква, ще останат заблудени. Както и са.

Продукт на това заблуждение е съставеният т. нар. „постен календар“. Хората си мислят, че това го е установила Църквата, а не знаят (а може би и не искат да знаят, ако light-версията им е по-удобна), че не го е установила Съборната Църква, нито светите апостоли и светите отци, а са го установили съставителите на Синодалния типик и това тяхно (а не на Църквата) установление е съвсем ново – от миналия век, докато апостолското и светоотеческото съборно установление на Църквата е древно и е още от апостолско време.

А имат ли право съставителите на Синодалния типик да излагат такова свое си облекчено указание за Великия пост? Не, защото, както споменахме, то е в нарушение на 50-то правило на Лаодикийския събор и на 64-то апостолско правило. А 19-то правило на Гангърския събор (ок. 340 г.) казва:

„Ако някой… отменя пости, предадени за общо съблюдаване и спазвани от Църквата, пребивавайки при това в пълен разум, да бъде анатема”.

В указанието на Синодалния типик Великият пост не се отменя, но се отменя качеството му, тоест строгостта му, и се заменя с нещо по-облекчено.

Би било добре, ако в следващите издания на Синодалния типик се изложи общоприетото съборно установление на Православната Църква за Великия пост, а не частното мнение на съставителите на този Типик. И е добре да се укаже, че Църквата винаги снизхожда към немощта на хората и винаги допуска облекчаване на Великия пост за немощни, болни и престарели хора, и всички други, които имат обективна причина за облекчаване на поста. Само че това снизхождение не бива да се превръща в правило. Правилото е установено в Църквата от древност, а снизхождението е изключение от него, което не е правило, а именно изключение от правилото.

* * *

Накрая ще отбележим, че Църквата е установила общите указания за Великия пост за всички по принцип, но всеки православен християнин трябва да прецени доколко здравословното му състояние му позволява да ги изпълни. Хората са различни. Ако за един човек не е проблем три дни да не яде нищо, то за друг е проблем и половин ден да не яде. С оглед на това, правилно е всеки православен християнин да се посъветва с духовния си отец как да пости, и ако не може да спази Великия пост така, както е установен от Църквата, да помоли за благословение да го спазва дотолкова, доколкото може. Само трябва да пристъпим към поста напълно добросъвестно и да се пазим да не би под вид на немощ всъщност да искаме да го облекчим от чревоугодие или от малодушие.

Родителите също са длъжни да следят децата си как постят и с оглед на това, дали са по-малки или по-големи, по-немощни или по-здрави, да им определят по-облекчено или пък в пълнота да спазват поста. Винаги, щом е налице обективна нужда да се направи снизхождение към някого и да му се разреши да пости по-облекчено, трябва да се направи такова снизхождение. Трябва да помним, че щом, по думите на Спасителя Христос, „съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк. 2:27), то и постът е направен за човека, а не човек за поста. Главното, което е определящо при поста, е духовната полза, която трябва да получи православният християнин, и която най-вече трябва да се прояви в усилено покаяние и спасително смирение.

Сайт „Православна класика”

* Четете още: Указания на Типикона и Постния Триод за Великия пост
                          Определението на Църквата за Великия пост. Light-версията за него
** На Велика Събота обаче се разрешава вино - бел. ред.

[1] Типик, с. 512.

[2] Типик, с. 511.

[3] Авва Доротей, За Светата Четиридесетница.