Той им проповядваше словото (Мк. 2:2).

Веднъж Иисус Христос дошъл в Капернаум. Когато в града се разчуло, че Той е в една къща, веднага се насъбрали много хора, така че и пред вратата нямало място. И Той им проповядвал словото.

Тогава донесли при Него един разслабен, който бил носен от четирима. Тъй като не можели да стигнат до Него поради множеството народ, те разкрили покрива на къщата, където Той се намирал и през това разкритие спуснали одъра, на който лежал разслабеният. Иисус, като видял вярата им, казал на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.

Тогава някои от книжниците, които седели там, започнали да мислят в сърцата си: Какво тъй богохулства Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, тозчас като разбрал с духа Си, какво мислят те, казал им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага станал и, като взел одъра си, излязъл пред всички, тъй че всички се чудели и славели Бога, като казвали: никога такова нещо не сме виждали (виж Мк. 2:1–12).

Слушатели християни! През последните три години от Своя земен живот с какво най-много се занимавал Иисус Христос? Вършил чудеса? Не. Учил. Той и чудесата вършил повече, за да може чрез тях да научи хората на нещо, нещо да докаже, да обясни. Да, наистина, където и да минавал, където и да се появявал Иисус Христос, преди всичко учил, поучавал, преподавал словото. Да учи другите било Неговото най-важно дело. Той казвал така за Себе си: Затова дойдох Аз на света, за да уча (срв.: Ин. 18:20; 12:46). Моят Отец за това ме прати, за да уча (срв.: Лк. 4:43). А народът как наричал Иисус Христос? Най-често Учител. И какво най-вече заповядал Той на Своите ученици апостолите? Идете, учете, научете всички! И като устроил Своята Църква, кое е най-главното, което направил в Нея? Поставил учители и определил за нея пастири.

А защо Иисус Христос смятал учението за най-първото и най-главно дело? Защото за всички е нужно най-вече учението. За човека е нужен хляб, но още по-нужно е учението. Учението за нас е светлина и живот, а неукостта – тъмнина, тъма смъртна. Да, наистина, да живееш без учение е все едно душевно да умираш, да погиваш, да изтляваш. Откъде са у нас различните пороци? Най-често причината е необразоваността и непознаването на учението.

Ще кажете: но и учените и те грешат не по-малко от останалите, не живеят по-добре. Но що за учени са те? Тези, които са се учили и учат не на това, на което е учил Иисус Христос. А как човек се учи при Иисуса Христа? В Църквата. В Църквата, където се съхранява цялото Негово учение, и където учението преподават поставените от Самия Него учители. Само Христовата светлина е тази, която просвещава и спасява всички.

И тъй, слушатели, първата и главната работа на всички нас е учението, християнското учение. Учението е начало и основа на всичко. Трябва да се молим на Бога, но без учение, без разум, какво е молитвата? Нужни са добри дела, но без учение и без разум и добрите дела не са истински добри. Добре е да постим, но без учение и без разум и постът няма да бъде приятен и угоден Богу. И милостиня е добре да се раздава, но и милостинята без разум и без учение е непълноценна.

И тъй, учете се, разсъждавайте, опитвайте се да вникнете, да разберете; цял живот, през всичкото си време се учете! Грях е да не се учиш, защото неукостта води хората към големи грехове. Иисус Христос дойде на земята преди всичко, за да можем ние да се учим, да разсъждаваме, да вникваме в учението. Иисус Христос е светлина, светлина за целия свят и за всички, които жадуват за Неговото божествено учение. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев