„Високомъдрия разум на злите фарисеи да избягваме, научи ни във всички притчи Господ: и да не мъдруваме повече, отколкото подобава да се мъдрува, всички ни настави, бидейки Сам пример за това и образец, като даже до разпятие и смърт се самопринизи. Благодарейки Му, заедно с митаря да кажем: Ти, Който си пострадал за нас, и безстрастен си останал, Боже, от страстите ни избави и спаси нашите души.” Утреня, самогласна хвалитна стихира, глас 8 |
Насърчение в началото на Великия пост
„Дойде постът, майката на целомъдрието”[1].
А какво време беше преди да настъпи този ден? Време на духовно блудстване.
Душата блудстваше с всичко приятно, което попадаше пред очите – и с лица, и с вещи, и се напълни с греховни страсти. Всеки си има някаква страст, на която постоянно угажда във всичко.
Нека всеки разкрие своята Далила, която го свързва и предава на злите врагове, и нека я изгони от себе си. И на него ще му бъде дадено повече, отколкото на Самсон: не само косите му ще пораснат отново – добрите помисли, и не само силата му ще се възвърне – непоколебимостта на волята, но и очите му ще се отворят – умът ще стане зрящ и ще види и Господа, и себе си, и всичко наоколо, както си е.
„Ето сега време благоприятно”! „Ето сега ден на спасение”![2]
Мысли на каждый день года
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Из стихирите на Господи воззвах от понеделника на Първата седмица на Великия пост - бел. прев
[2] 2 Кор. 6:2 - бел. прев.