Мат. 6:14–21

Рим. 13:11–14:4

Молитвата е за Бога. Но милостинята и постът също са заповядани от Бога. Затова, „кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве”.

Но как да постим тайно, когато 69 апостолско правило гласи: „Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен”.

Работата е там, че всеки си има своята „телесна немощ”. И степента на строгостта при поста всеки избира според силите си, изпитвайки себе си чрез съвестта си. Никой освен теб самия не знае къде у теб завършва немощта и къде започва прищявката. Както веднъж някой си епископ попитал старците Варсануфий и Йоан: „В постните дни аз ям веднъж на ден, при това само хляб и вода. Правилен ли е моят пост?” Отговорили му: „Изпитай себе си. Ако това не ти пречи да изпълняваш задълженията си и ако не те обзема тщеславие, то постът ти е правилен”.

Това, което може да бъде утаявано при общоцърковния пост е, ако постиш по-строго от останалите. Но и при най-строг и таен пост този, който дори съвсем „не яде”, трябва да гледа да не осъжда „този, който яде”, за да не обезсмисли всички свои трудове. А освен това и този, „който яде”, той пък „да не презира оногова, който не яде”. Също така не си измисляй някакви „научни” оправдания и не смятай себе си по-високо от заповедта за храната. Тогава ти ще имаш надежда поне някак да се движиш напред.

А ако ядящи и неядящи се случат на една маса, то по-добре да избягват разговори за това, кой яде и кой не яде, и дали случайно в хляба, който е на масата няма блажни продукти.

Постът както и всяко християнско делание изисква свободен, творчески подход в духа на любовта към Бога и ближния. Например в събота и в неделя на Великия пост от Устава се разрешава вино. Но пък ето че с нас на масата е човек, който изобщо не трябва да близва алкохол. Какво да правим?

Той да не пие, това си е негов проблем, а ние ще пийнем. Но любовта не разсъждава така. Любовта с устата на апостол Павел говори: „По-добре е… да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва” (Рим. 14:21).

И още, днес ние чуваме за това, без което нито един подвиг няма смисъл и без което дори молитвата ни не ще бъде чута. „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”. И днес вечерта преди самото начало на поста в църквите се извършва чинът на прошката. Това последование винаги преминава много тържествено и умилително.

Но ето, ние попросихме прошка от всички в храма; от познати и непознати; от такива, на които нищо лошо не сме сторили и които на нас нищо лошо не са сторили. А в същото време измежду познатите и роднините на всеки един от нас има понякога един-единствен човек, пред когото ние наистина сме много виновни. А точно от него ние няма да поискаме прошка! Ето как изведнъж всичко тържествено, красиво и умилително се превръща в обикновена поза и показност. Спасителното време на Великия пост започва с лъжа.

В заключение Господ говори: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат”.

Хорската похвала, почуда и уважение - и това е съкровище събирано на земята, което също може да бъде изгубено в един миг. Само малко да стъпиш накриво и цялата ти голяма слава може да рухне. Защото макар и да се прехласват по чуждото благочестие и да дават вид, че го уважават, на хората много им харесва, когато благочестив човек падне, защото това снема от тях моралното предизвикателство да се трудят и да му подражават.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей на ежедневные Апостольские и Евангельские чтения.

Превод: прот. Божидар Главев