Да ръководиш човека, това най-хитро и изменчиво животно, по моето мнение наистина е изкуство на изкуствата и наука на науките. В това всеки може да се увери, ако сравни лекуването на душата с лечението на тялото, знаейки колко трудно е последното, и ще разбере колко по-трудно е нашето лекуване, а също е и по-важно и поради свойствата на лекувания, и по обхвата на знанията, и според целите на лечението^[1].

Овце, не пасете пастирите и не напускайте своите предели. Стига ви да сте на място с добра паша. Не съдете съдиите и не предписвайте законоположения на законодателите^[2].

Да вземеш върху себе си труда да учиш другите, преди сам да си се научил достатъчно и както е в пословицата, „първо изучи занаята, после сядай на маса с майсторите”, тоест върху душите на другите да се упражняваш в благочестие, по моето мнение е свойствено само за крайно неразумни или дръзки люде. Неразумни, ако не съзнават невежеството си; дръзки, ако го съзнават, но все пак се осмеляват да се захванат с такова дело^[3].

Учи глупавите, като се съобразяваш доколкото е възможно с тяхната природа. Тогава може би резултатът ще надмине очакванията ти и ще ги направиш благоразумни^[4].

Безгласното дело е по-добро от неизпълняваното слово. Никой никога не се е издигнал без добри дела и мнозина са се прославили без изящно слово. Благодатта се дава не на този, който говори хубаво, а на този, който живее в доброто^[5].

Учи хората да се боят само от едно, а именно: с лъжемъдрувания да подкопават вярата. Не е беда, ако някой бъде победен на думи, защото не на всеки е даден дар слово. Страшно е да отпаднеш от Бога, защото надеждата е крайно необходима за всички^[6].

Началството не може да се утвърди чрез принуда, защото управляваният с насилие при всеки удобен случай ще гледа да се освободи. А нашата работа е по-скоро възпитаване на деца, отколкото началническа дейност и затова нека съблюдаваме свободата. Защото тайната на спасението е за пожелалите, а не за насилените^[7].

Народът трябва да бъде привличан към порядъка чрез личния добродетелен пример, и не със сила да бъде обуздаван, а с убеждаване. Защото, което се върши не доброволно, освен че е насилствено и неприятно, е и нетрайно^[8].

Както на телата се дават различни лекарства и храна, като едно е подходящо за здравото тяло, а друго за болното, така и душите се лекуват с различни начини и подходи. Свидетелство за резултата от такова лечение са самите боледуващи. Едни се назидават със слово, други се поправят чрез пример. За едни е нужен бич, за други юзда; защото едни са лениви и трудно подвижни към доброто, и такива трябва да се подбуждат с ударите на словото; други са извънмерно разпалени духом и неудържими в стремежите си подобно на млади, силни коне, които увлечени в бяг подминават целта, и такива могат да бъдат изправени с обуздаващо и сдържащо слово.

За едни е полезна похвала, за други укор, но и едното и другото трябва да са своевременни, защото ако не са направени навреме или са без основание, тогава те вредят. Едни се изправят с увещание, други с порицание и накрая някои с всенародно изобличение, някои с вразумление на четири очи. Защото едни са свикнали да пренебрегват вразумленията направени насаме, но се опомнят, ако бъдат укорени пред повече хора; други пък при широка гласност на изобличението стават дръзки и безсрамни, но тях пък ги смирява укорът направен насаме. И за такова снизхождение към себе си те се отплащат с благопокорност^[9].

Порядъкът ни е отличил от безсловесните, устроил е градовете, дал е законите, почел е добродетелта, наказал е порока, изобретил е майсторството, съчетал е съпружеството, облагородил е живота с любовта към децата и насадил в човека нещо по-висше от земната плътска любов – любовта към Бога. Но нима е нужно да се говори подробно?

Порядъкът е майка и защитна ограда на съществуващото. Порядъкът и в Църквата е разпределил едни да бъдат пастири, а други – пасоми, едни да началстват, други да бъдат подначални; някой се явява глава, някои са нозе, някои са ръце, някои – очи, някои се явяват други членове на тялото и всички части, и нисшите и висшите, са полезни за устройването и ползата на цялото^[10].

Творения свт. Григория Богослова, архиеп. Константинопольского, Москва, Сибирская благозвонница, 2007, Т. 1

Превод и подбор: прот. Божидар Главев

[1] СЛОВО 3. Григорий Богослов оправдывает удаление свое в Понт после рукоположения в пресвитеры и возвращение оттуда; а также учит, как важен сан священства и каков должен быть епископ.

[2] СЛОВО 19. Произнесенное св. Григорием Богословом о словах своих Юлиану, производившему перепись народа и уравнение податей.

[3] СЛОВО 3. Григорий Богослов оправдывает удаление свое в Понт после рукоположения в пресвитеры и возвращение оттуда; а также учит, как важен сан священства и каков должен быть епископ.

[4] Двустишия

[5] Мысли, написанные четверостишиями.

[6] СЛОВО 25. В похвалу философу Герону, возвратившемуся из изгнания.

[7] СЛОВО 12. Говоренное отцу, поручившему ему попечение о Назианзской церкви.

[8] СЛОВО 3. Григорий Богослов оправдывает удаление свое в Понт после рукоположения в пресвитеры и возвращение оттуда; а также учит, как важен сан священства и каков должен быть епископ

[9] Пак там.

[10] Слово 32. О соблюдении доброго порядка в собеседовании и о том, что не всякий человек и не во всякое время может рассуждать о Боге.