„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Постоянно да очакваме идването на Господа
Вчера апостолското четиво ни наведе на тази мисъл, а днес тя пряко ни се внушава от Евангелието. „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето” (Мк. 13:33). „И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата…та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите” (Мк. 13:35–36).
Трябва да сме в очакване и всеки миг да държим в мисълта си, че ей сега ще се яви Господ и ще просияе като мълния от единия край на вселената до другия. Някои си мислят, че това очакване на Господа може да се замени с очакването на смъртта. И това е добро, или поне това. Но все пак очакването на Господнето пришествие е едно, а очакването на смъртта – друго.
Различна е мисълта за едното и за другото; различно е и чувството, което се поражда от едната или от другата мисъл. Деня Господен очаквай като ден, в който всичко ще се реши с безвъзвратно определение. След смъртта все още ще продължава времето на нерешеното отвъдно състояние, а денят Господен всичко ще разпредели за вечни векове и ще запечата така, че не ще можеш да очакваш никаква промяна.
Очаквал си, казваш. Продължавай да очакваш, и постоянно очаквай!
Но това, ще кажеш, отравя всяка радост. Не отравя, а само изгонва от порядъка на твоя живот радостите, които незаконно се ползват от това име. И така можеш да се радваш, но само в Господа. И Господа можеш да очакваш при такава радост, и ако Господ те завари в тази радост, няма да изисква от теб, а ти ще бъдеш похвален.
Мысли на каждый день года
Превод: прот. Божидар Главев