Слово за Неделята на Закхея
„Закхее, слез по-скоро” (Лк. 19:5).
Що за мисъл ще да се е породила в главата на Закхей, когато се качвал на дървото? „Може пък да ми се отдаде да видя този дивен Учител и Чудотворец, на мен и толкова ми стига”.
Мислил ли е той, че този Учител ще го види, ще го заговори и ще влезе в дома му? Не, той не очаквал това. Но ето какво означава един поглед, една дума, казана от Божествения Учител на грешния човек. В един миг Закхей се преродил, като да не приличал вече на себе си и видимо бил готов да даде всичко само и само да си възвърне Божията милост.
Ето какво значи да се сближиш с Бога! Всичкото свое имущество Закхей бил готов да раздаде на хората, стига само да получи спасение.
Ех, ако и нашите богати митари биха се постарали да се възкачат на дървото на любомъдрието и Богопознанието! Ако биха проумели словото на живота, написано в светото Евангелие?! Но за съжаление по-голямата част от тези грешници се възкачва не на дървото на живота, а седи върху дървото на смъртта – във високите си дървени палати[1] и възмечтава твърде високо за себе си, живеейки сред блясък и разкош.
Не! От това дърво ти не ще видиш Христа Господа. На такова дърво седи този, който влизайки в кръчмата, казва на душата си: „Пий, душо, и се весели!” И сред компанията пияници си въобразява, че е цар. А какво би станало, ако той захвърлеше своята горда и греховна привичка, а всички пари, които пропива, би решил да дава за утоляване глада на гладните? Очевидно, че и за него и за неговия дом, както и на Закхей, би било обещано спасение от Този, Който заради нашето спасение вкуси на кръста оцет с жлъчка. И колко много блудници, сребролюбци, горделивци, завистници и похитители има и всички те, затъвайки в блатото на страстите, не желаят да се възвисят и да се изкачат на дървото на живота, за да чуят и да проумеят всички тайни на спасението, начертани в светото Евангелие.
Поне от любопитство ти, неразкаяни грешнико, да беше взел в ръце светото Евангелие и да беше проумял и разбрал каква участ те очаква след смъртта. Може би животворното и плодотворно Божие слово би озарило мрака на твоята душа сега, докато още живееш в света.
Поне от любопитство посещавай величественото дърво – светата Църква. Ако не видиш Христос с очите на вярата, то със сигурност Христос ще те види и благослови. Но повярвай, че на друго място и в друг дом никога не ще Го видиш. Запитай се, ти ли повече обичаш Христа, или Той – теб? Той, Който е положил живота си на кръста заради теб! Дори когато само от любопитство посещаваш църквата, Божията благодат ще подейства в твоето сърце тайно и незабележимо. Има такива благодатни минути по време на молитва в църквата, когато някое слово от светото Евангелие или някакво песнопение така може да порази сърцето ти, че сам да не можеш да се познаеш. Ще заплачеш, ще се умилиш, ще загори сърцето ти и ще дадеш клетва пред Господа никога да не грешиш и ще си готов не само половината имот като Закхей, но и цялото си имущество да раздадеш в полза на бедните, само и само Господ да ти прости всички грехове, само и само ти да получиш Царството Небесно.
Господи! Просвети нашите умове със светлината на Твоето богопознание и ни спаси! Амин.
Простые и краткие поучения. Том 3.
Превод: прот. Божидар Главев
[1] По времето на произнасянето на проповедта – края на ХІХ в., къщите на богаташите в Русия били дървени, но много здрави и с изящна изработка - бел. прев.