Пътник съм и гост на тази земя
Така са говорили старите хора. Това беше тяхната ясна визия и точно усещане за този живот. Тази визия е замъглена в наше време, това усещане за реалността е притъпено.
О, горко нам, братя! Това са важни неща, много важни. Защо ги замъглихме като стъкло на прозорец, та да се не вижда нищо? Защо ги притъпихме, та да не може сега да ни бъде показано кога духа от изток и кога от запад? Забравили сме, че сме пътници и не питаме никого за пътя, а направихме огнище насред пътя като че ще векуваме на него; заради това ни тъпче злата съдба. Забравили сме, че сме гости, а сме се разположили в чужда къща като в крайпътен хан и сме се разположили така сякаш ние сме строили хана. Затова ни бие ръката на Невидимия Домакин, и боли, и боли. Но плачейки от Божието наказание, ние продължаваме своята игра.
Ще кажете: Но ние питаме за пътя.
Кого питате?
Когато двама пътници пътуват за първи път по един път, и единият пита другия за пътя, ще кажете, че нещо са мръднали.
Такъв е случаят с тъй наречените модерни народи. А това са народите, които предпочитат да се наричат модерни, а не християнски. За тях свещеният, светият път се е превърнал в разходка за развлечение, а този свят, това свято обиталище на Господа, се е превърнал в увеселително заведение, но всъщност това е мястото, където те играят предсмъртната си игра.
Кой ще ни покаже пътя?
За какъв път питате?
В Библията всички пътища са изброени и ясно определени: път свят и път несвят, прав път и крив път, път на истината и път на лъжата, път на правдата и път на неправдата, път на светлината и път на тъмнината, път на милостта и път на злото, път на спасението и път на падението, път на Божиите чеда и път на противниците Божии. Ние накратко ще наречем първия път свят път, а втория - несвят. Така че за кой път питате?
Ако питате за светия път, тогава питайте само Господа. И Той ще ви покаже светия път. Ако ли питате за несветия път, тогава питайте себе си, и питайте своите спътници, които знаят толкова, колкото и вие, и питайте разни гадатели и врачки, които се учат от онзи древен отпадник от Бога, и от вечната бездна и от гъстия мрак извличат умения и се учат как да мамят света.
Наистина, братя мои, ние от нашето поколение приличаме на пияни и безумни пътници. Не е ли естествено, кога пътници на непознат път питат за пътя някого, който знае, тоест този, който е минал по този път и то от край до край? Това е съвсем естествено за трезвомислещи хора. Но омаяните и опиянените пътуват заедно и един друг се питат за пътя, въпреки че тяхното общо знание за този път напълно съвпада с незнанието.
Ех, братя мои, защо Европа слезе от правия път и се загуби в непроходимата пустош? Защото се отклони от Христос Пътеводителя и започна да пита за пътя своите философи, своите водачи, своите политици, анализатори, своите писатели и всички други свои невежи и празни гадатели.
Отучила се е Европа да пита за светия път Онзи, Който слезе от небето и пак се възнесе на небето; Онзи, Който проля кръвта си на еврейския кръст за Европа; а се е научила да пита за пътя тези, които сами налагат себе си за пътеводители и които чрез съветите си всъщност не дават, а ограбват.
Пророк Исаия, изпълнен с Божия дух, чрез Божия Дух провижда бъдещето на човечеството, и какво вижда? Вижда „друм, и пътят по него ще се нарече свет път; … които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят” (Ис. 35:8). Европа отдавна, преди близо хиляда години, се отклони от този свят път. И сега не може лесно да се върне на него. Защото този свещен път е само Христос.
Само един единствен свят път съществува, а стотици са несветите пътища. По всички пътища ръката Господня нанася удари, а само по един тази ръка милва и благославя. По всички пътища с човеците общува сатаната, а с Христос човеците общуват само по един от всички пътища, по светия път.
Братя мои, светият път Господен не е непрокаран, ненасипан или необозначен, за да можем да се оплакваме, че не го виждаме и не го знаем. Защото по този път минаха светите апостоли, светите мъченици и изповедници, светите християнски царе и патриарси, светите отшелници и постници, хиляди и хиляди от тях, милиони и милиони. И по този път преминаха и всички най-добри ваши предци. Не можете да кажете – не знаем този път. Това е най-известният път в християнската история и във вашата родна история. По светия път Бог благославя Своя род. Амин.
Владика Николаj, Кроз тамнички прозор, Поруке Српском народу из Логора Дахау, Порука 42.
Превод: прот. Божидар Главев