„Високомъдрия разум на злите фарисеи да избягваме, научи ни във всички притчи Господ: и да не мъдруваме повече, отколкото подобава да се мъдрува, всички ни настави, бидейки Сам пример за това и образец, като даже до разпятие и смърт се самопринизи. Благодарейки Му, заедно с митаря да кажем: Ти, Който си пострадал за нас, и безстрастен си останал, Боже, от страстите ни избави и спаси нашите души.” Утреня, самогласна хвалитна стихира, глас 8 |
За помислите, предаността на Божията воля и за вярата в Бога, която побеждава унинието
Когато човека твърде много го безпокоят помисли против волята му, това е знак за Божия милост към този човек.
Нечистите духове завиждат на такъв човек и се стараят да го смутят. Такива помисли не бива да се анализират и да им се обръща особено внимание, защото от това само се усилва смущението. Не можеш да намериш порядък там, където всичко е в безпорядък. На всички смущения трябва да се отговаря кратко така: „Аз съм отдал себе си на Божията воля”. Също и в молитва трябва ежедневно да просим от Бога Той да прояви върху нас Своята света воля и после да се утвърждаваме чрез вярата в Бога, без волята на Когото с нас нищо не може да се случи.
Помненето на смъртта, Божия съд и вечните мъки е добро нещо, но когато с това идва безнадеждност, униние или отчаяние, трябва да знаем, че тук има бесовска намеса, която се прогонва чрез вярата. Свещеното Писание нарича Бога верен, а човека – лъжа.
Бог е верен и не може да лиши от спасение човек, който желае да се спаси. Също така Той няма да прати преждевременна и безвременна смърт на такъв човек, но ще му даде време за подготовка.
Письма к разным лицам
Превод: прот. Божидар Главев