В тази статия ще разгледаме най-разпространения мит за Рождество Христово. Сигурно почти всички читатели са го чували. Става дума за твърдението, че на 25 декември се отбелязвал голям езически празник в Римската империя, а Църквата нарочно определила този ден за празнуване на Рождество Христово, за да "погълне", инкултурира и християнизира този езически обичай^[1]. Това е краткото изложение на идеята.

Нека разгледаме гореспоменатата идея в по-цялостен вид. През 219 година римският император Елагабал се бил опитал да въведе в Римската империя култ към бога Слънце Sol Invictus („Непобедимото слънце“), заимстван от Сирия. Само че Елагабал твърде скоро починал, а през 274 година езическият император Аврелиан установил празника в чест на Sol Invictus, определяйки го на 25 декември. След това вече в първата половина на IV век римските християни установили празнуването на Рождество Христово на същия ден, за да подменят (!?) култа към Sol Invictus с почитта към Иисус Христос.

Тази идея била пусната в оборот в научните среди от германския учен Херман Узенер в края на XIX век. През 1889 година излязъл първият му труд по темата, а през 1905 – вторият. Идеята бързо придобила популярност и широко се разпространила в научните среди. Много учени, макар и не всички, възприели хипотезата на Узенер, и с времето тя започнала да се повтаря в книгите като някакъв факт. Така било до края на XX век.

Но в началото на XXI век редица уважавани изследователи нанесоха сериозни удари върху хипотезата на Узенер. Сега ще ви запозная накратко с техните заключения.

Опроверженията на учените

Нека да започнем със статията на Стивън Хайманс от 2003 година. Изследователят споделя следните резултати от изучаването на изворите. „Трябва да подчертаем, че 25 декември не е бил нито дълговечен, нито официално значим празничен ден на Слънцето. Той се споменава само в хронограф от 354 година. Освен това предположението, че този празник е въведен от Аврелиан не може да бъде доказано. Всъщност няма надеждни доказателства, че празникът на 25 декември е предшествал празника Рождество Христово на същата дата. Традиционните празнични дни на Слънцето, както е записано в ранните фасти^[2], са били 8, 9 и 28 август, както и 11 декември“^[3]. Това са дати, които са съществували още преди времето на император Аврелиан.

Хайманс също така убедително доказва несъстоятелността на твърденията, че Елагабал е донесъл култа към Слънцето в Рим от Сирия. Множество свидетелства, включително археологически, показват, че култът към Слънцето е бил част от римската езическа религия много преди Елагабал, и че той е бил оригинален римски празник, а не внесен от Изтока, както смятали учените от края на XIX и началото на XX век.

Що се отнася до император Аврелиан, Хайманс пише: „Има пряко свидетелство, че през 274 година Аврелиан е установил ежечетиригодишни игри в чест на Слънцето, които са се провеждали от 19 до 22 октомври“^[4]. Хайманс също така отбелязва, че по принцип култът към Слънцето не е заемал особено важно място в римската езическа религия. Слънцето не е било смятано за върховно или най-важно божество. За римляните-езичници Юпитер е бил по-висш. Няма и свидетелства за особена популярност на празнуването на Слънцето на 25 декември.

Защо тогава християните биха създали такъв важен и велик празник на Рождество Христово само за да изместят сравнително незначителен култ към не особено важен езически бог, използвайки дата, която дори през IV век не е била нито древна, нито популярна за честване на Sol Invictus?

Хайманс не е единственият учен, който опровергава хипотезата на Узенер. Австрийският изследовател Ханс Фьорстер в своята книга „Произходът на Рождество и Богоявление“^[5] (2007) също подчертава липсата на убедителни доказателства в подкрепа на хипотезата на Узенер, която често се нарича „религиоведческа теория за произхода на Рождество“. Фьорстер отбелязва, че предположението за широко разпространен и популярен „празник Sol Invictus“ се основава на доста съмнителна интерпретация на християнските източници. Внимателният прочит на тези източници показва, че този празник вероятно не е съществувал или поне не е бил популярен. Напротив, празникът Рождество Христово станал популярен именно защото римляните не са имали паралелен езически празник на зимното слънцестоене с масово разпространение през IV век.

Освен това и Филип Нозефт в статия от 2012 година също отбелязва, че хронографът от 354 година, който за първи път посочва 25 декември като езически празник на Sol Invictus, също така споменава и празнуването на 25 декември като Рождество Христово празнуван от римските християни. Изследователят заявява: „Това означава, че хронографът от 354 година не може да бъде основа за отговор на въпроса кой празник – Sol Invictus или Рождество Христово – е предшествал другия или е оказал влияние върху него. Всъщност обратно на твърдението на Узенер, напълно е възможно да се предположи, че именно езичниците са установили празнуването на Sol Invictus на този ден, за да се противопоставят на християните, които са празнували Рождество Христово“^[6].

Ако трябва да сме точни първото споменаване на 25 декември като празник на Sol Invictus датира от 354 година, докато първото споменаване на 25 декември като празник на Рождество Христово е от 336 година. Хронографът от 354 година също така използва текста „Depositio Martyrum“, който бива датиран към 336 година.

По същия начин и Курт Симънс в статия от 2018 година отбелязва: „Липсата на убедителни доказателства в подкрепа на религиоведческата теория кара все повече учени да я поставят под съмнение. Както видяхме, теорията почти изцяло се основава на изводи, които със същия успех могат да бъдат тълкувани по точно противоположния начин. Никакви убедителни доказателства, че празнуването на Sol Invictus е истинският източник на датата на Рождество Христово не се срещат в изворите от това време. Нито в посланията, нито в указите. Всички приемали датата 25 декември като дошла по предание от по-ранни отци”^[7].

Блажени Августин пише: „Той [Христос] е роден според преданието на 25 декември.“ Блажени Йероним също казва за този празник: „Не разпространяваме собствено мнение, а поддържаме преданието.“

Тук трябва да отбележим, че Узенер обосновава своята хипотеза с цитат от схолия към трудовете на сирийския монофизитски автор Дионисий Бар Салиби от XII век. Тази схолия е бележка в полето на ръкописа, а не текст на самия Бар Салиби. Бележката е направена много по-късно – вероятно в XIII или дори по-късно и не е ясно кой е нейният автор. Именно този анонимен сирийски коментатор от късното средновековие за пръв път изказва идеята, че 25 декември отците на Църквата избрали, за да заглушат някакъв езически празник.

Но както Хайманс отбелязва по този повод: „един толкова късен и очевидно враждебен източник има доста малка тежест в дадения случай“^[8]. Това не е нищо повече от полемическо твърдение на анонимен сирийски автор направено близо хиляда години след обсъжданото събитие.

Защо Рождество Христово не е било чествано веднага

Някои древни християнски автори са правили свои предположения относно точната дата на раждането на Иисус Христос. При това, тогава е ставало дума не за празника. За тях това било чисто исторически въпрос.

Изглежда, че ежегодното честване на Рождество Христово през първите три века не е съществувало – поне не като общоцърковен празник отделен от Богоявление.

Някои съвременни критици на християнството поставят въпроса: „А защо не е било чествано?“ От този факт те правят пресилените изводи, например, че Христос е митична фигура и други подобни. Но липсата на празника Рождество Христово се дължи на простата причина, че както отбелязва Хайманс, за древните християни, както и за съвременните православни християни, централното събитие е било Възкресението на Христос, а не Неговото раждане. Съответно празникът Пасха е бил основният празник. Освен това много християни от онези времена са смятали, че празнуването на рожден ден като цяло е съмнителна практика. Те основават това си убеждение на факта, че в Библията са споменати само два случая на празнуване на рожден ден – този на фараона и този на Ирод, на чието празненство бил убит Йоан Предтеча. За подобно предубеждение срещу честването на рожден ден споменава и Ориген.

Защо тогава през IV век християните започват масово да празнуват Рождество Христово? Хайманс предполага, че това е било свързано с желанието да се подчертае въплъщението на Христос в контекста на противопоставяне на различни еретически учения. Фьорстер предлага друго обяснение. Според него това е било свързано с разрастващата се практика на поклонения до Светата Земя през първата половина на IV век, особено във Витлеем. Това засилва интереса към Рождество Христово. Въпреки това и двамата учени са съгласни, че възникването на празника Рождество е продиктувано изцяло от вътрешнохристиянски причини, а не от външни – полемиката между християнството и езичеството.

Но ако установяването на Рождество не е било продиктувано от желанието да се замести честването на Sol Invictus, тогава възниква въпросът: защо точно 25 декември?

Защо 25 декември

В статията си Курт Симънс твърди, че тази дата е по-древна, отколкото обикновено се смята. Мнозина я свързват с първата половина на IV век. Въпреки това си струва да бъдат припомнени няколко факта.

Първо, Юлий Африкан – най-ранният християнски историк, който живее в края на II и първата половина на III век. Според Хайманс и Нозефт, Юлий Африкан имплицитно предполага 25 декември като дата на Рождество Христово, тъй като той изрично споменава 25 март като дата на въплъщението на Христос, тоест Неговото непорочно зачатие от Света Богородица. Съответно, ако прибавим девет месеца към 25 март, стигаме точно до 25 декември.

След това Симънс цитира и църковния писател от I век Еводий Антиохийски, чиито думи са запазени у по-късния автор Никифор Калист. В този текст се посочва, че „Дева Мария роди Светлината на този свят на 25-я ден от месец декември, когато тя беше на 15 години.“ Хайманс отбелязва, че този откъс е единствен, което затруднява доказването на неговата автентичност.

Освен това Симънс се позовава на свещеномъченик Иполит Римски от началото на III век, като твърди, „че „вярата на Иполит в рождението на Христос на 25 декември отдавна се предполага, но неотдавна беше ясно защитена от Томас Шмидт.“ Шмидт анализира две записки, едната от които поставя „произхода (γένεσις) на Христос“ на 2 април. Според изследването на Шмидт, думата „γένεσις“ в този контекст означава „зачатие“^[9].

Като второ доказателство Шмидт посочва „Хрониката на Иполит“ от 235 година, в която Иполит определя първия ден от Сътворението на света като 25 март, а раждането на Христос – като 25 декември.

На свой ред руският учен Павел Кузенков подчертава, че от анализа на датите, предложени от Климент Александрийски в началото на III век, като дати на Кръщението на Христос по египетския календар, съществува вариант за 11-ти тюби 27/28 година, което съответства на 25 декември. Кузенков смята, че „свидетелството на Климент може би хвърля светлина върху произхода на празника Рождество на 25 декември“^[10].

По този начин думите на блажените Августин и Йероним, че датата на честване на Рождество Христово е основана на преданието на Църквата, се потвърждават както от древни източници, така и от мненията на съвременните учени.

Как обяснява въвеждането на празника Рождество Христово св. Йоан Златоуст

Бих желал да завърша този обзор с цитат от свети Йоан Златоуст, взет от неговата проповед за Рождество Христово, произнесена на 25 декември 386 година в Антиохия. По това време празнуването на Рождество Христово вече се е разпространило на Изток и светителят отбелязва: „Днес празнуваме рождения ден на Иисус Христос, нашия Спасител. Но колкото и странно да изглежда, само малцина знаят за този ден, а и ние научихме за него едва преди няколко години от западните християни. Дълго време желаех да видя този ден и да го празнуваме сред голямо събрание. Това желание наистина се сбъдна.

Не са минали дори десет години, откакто ни известиха за този ден, а този празник вече е станал толкова тържествен. Имаме всички основания да наричаме този празник едновременно нов и стар. Много добре знам, че дори сега някои все още спорят за него. Едни го приемат, други го отхвърлят, от всички страни се чуват разисквания за този празник. Придирчивите твърдят, че е още твърде рано да се реши дали да се отбелязва или не. Поддръжниците казват, че това е много древен празник. Нима пророците не пророкуваха за раждането на Господа, и нима този ден не е бил добре известен и празнуван от древни времена от Тарс до Кадис?“

Светителят споменава географски области, където според него Рождество Христово се е отбелязвало отдавна. След това привежда три аргумента в подкрепа на избора на датата 25 декември:

1. Бързото разпространение на празника сред християните – светителят го смята като знак за неговата автентичност и важност.

2. Информация от Рим – според Йоан Златоуст римляните, които дълго време празнували Рождество в съответствие с древни предания, съобщили за това на източните християни.

3. Библейски изчисления – светителят се основава на сведението в Евангелието от Лука, че Захарий, бащата на Иоан Кръстител, е бил от „Авиевата чреда“ (Лука 1:5).

Сътветно светитителят прави следния анализ:

– Захарий е влязъл в Светая Светих през септември;

– Елисавета е заченала Йоан няколко дни след това;

– В шестия месец от нейната бременност, през март, става зачеването на Мария;

– Девет месеца от март водят до декември, когато според неговите изчисления се е родил Христос.

И обобщава: „Ето, обясних ви кога се роди Господ, затова и Рождеството на Господа се празнува на този ден.“

Съвременни автори потвърждават тези изчисления, основавайки се на данни за чредите на свещениците в храма. Известно е, че при разрушаването на Йерусалимския храм службата се е падала на чредата на Йоарив. Обратните изчисления показват, че чредата на Захарий е била в края на септември.^[11]

Разбира се, има несъгласни, които твърдят, че може да има грешки както в древните, така и в съвременните изчисления. Въпреки това думите на св. Йоан Златоуст ясно показват, че изборът на датата 25 декември се основава на християнски съображения, а не на желание да се замени езически празник. Третият аргумент на св. Йоан ни връща към свидетелството на Юлий Африкан за зачеването на Христос на 25 март, което датира от началото на III век – много преди император Аврелиан и хронографа от 354 година.

Относно връзката със зимното слънцестоене

Поддръжниците на „религиоведческата теория за произхода на Рождество Христово” понякога представят и такъв аргумент: Християните установили своя празник на 25 декември, защото той се пада по времето на зимното слънцестоене, по което време у езичниците винаги има някакви празници. Но тук идва и препъникамъкът. Зимното слънцестоене никога не се пада на 25 декември. То най-често е на 21 или на 22 декември. Не е ли наистина твърде странно да се опиташ да нацелиш празника точно на зимното слънцестоене и да се разминеш с няколко дена? Няма нищо чудно, че тази хипотеза се сблъсква с особено скептично отношение от страна на съвременните учени^[12].

А какво да кажем за пастирите и стадата

И накрая типичният аргумент, който изтъкват противниците на традиционната дата на Рождество Христово, се основава на своеобразно тълкуване на думите от Евангелието, че тогава „имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си“ (Лк. 2:8).

Тези хора твърдят: „Кой ще пасе овце през декември?! Трябва да е било лято...“. Вероятно според тях по това време в Палестина има сняг до колене като в Сибир, което, разбира се, не е вярно. Климатът там е значително по-топъл от нашия. През деня средната температура в Израел през декември е между +17 и +20 градуса, а през нощта – между +13 и +14 градуса. Това, подчертавам, е средна температура, а през по-меките зими е още по-топло (макар че, разбира се, има и студени зими). Някои от опонентите твърдят, че през този месец постоянно вали дъжд, което също не е вярно, тъй като средният брой дъждовни дни през декември обикновено е около десет.

Като цяло на този аргумент често се отговаря, че това са били стада от специални овце, предназначени за жертвоприношения в Йерусалимския храм. В Мишна (част от Талмуда) се казва, че е било забранено да се държат стада навсякъде из Израел, освен в пустините. Единственото изключение са споменатите специални стада овце. Евангелието казва, че те са били на полето, не в пустинята, което означава, че става дума именно за такива стада. А те се отглеждали целогодишно за поклонниците и за храма. Освен това, както отбелязват някои, там е можело да има нощни заграждения за овцете, около които пастирите седели и се топлели край огън – Евангелието не описва такива подробности като точното местоположение на стадата.

Заключение

В крайна сметка виждаме, че идеята за уж заемането на датата 25 декември от римската езическа религия за празнуване на Рождество Христово не издържа никаква критика и е отхвърлена от съвременните учени, които твърдят, че самото празнуване на Рождество Христово и изборът на датата са обусловени от вътрешнохристиянски причини. Ето защо не трябва да се доверяваме на остарели и отхвърлени хипотези, а още по-малко да ги повтаряме като научен факт или като нещо безспорно.

Честито Рождество Христово на всички!

Азбука.ру

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Това твърдение относно произхода на празника присъства или поне доскоро присъстваше на практика във всички учебници по литургика - бел. прев.

[2] Празничен календар в Древен Рим.

[3] Hijmans S. Sol Invictus, The Winter Solstice and the Origins of Christmas // Mouseion № 3, 2003. Pp. 384–385.

[4] Пак там. Стр. 385.

[5] Förster H. Die Anfänge von Weihnachten und Epiphanias. Tübingen, 2007.

[6] Nothaft C.P.E. The Origins of the Christmas Date: Some Recent Trends in Historical Research // Cambridge Journal № 81, 2012. стр. 908.

[7] Simmons K. An Examination of the Christmas Date in Several Early Patristic Writers // Questions Liturgiques № 98, 2018. стр. 146.

[8] Hijmans S. Пос. съч., стр. 386.

[9] Simmons K. Пос. съч., стр. 175.

[10] Кузенков П.В. Пос. съч., стр. 66–67.

[11] Marshall T.R. The Eternal City. 2012.

[12] Roll S. K. The Origins of Christmas: The State of the Question // Readings on the Liturgical Year. Collegeville, 2000. Pp. 289–290.