Уважаеми Л. А.,

Получих от Вас като подарък книгата с Вашите илюст­рации. Благодаря!

Но какво беше моето удивление и огорчение, когато видях, че сте поставили моето име като съавтор на Вас и на Виктор Юго, като сте написали за това във Вашето предисло­вие.

Скъпи Л. А., ами че аз не съм писател и не съм худож­ник, аз съм свещеник. И мисля, че всеки трябва да върши пред Бога своята работа.

Категорично се отказвам от каквото и да е съучастие във Вашата работа.

Да благословя човека по негова молба за труд и да се помоля за него – това е мой дълг на пастир, но всичко оста­нало е избор на самия човек и отговорността пред Бога и пред хората е само негова.

А Вашето желание да се прикриете зад името на „име­нит отец” много прилича на мошеничество. Простете за из­раза. Но по друг начин не мога да си обясня защо Ви е прит­рябвала тази реклама и позоваване на авторитет, който не се явява такъв.

Връщам Ви книгата с дълбока скръб и съжаление, че в хората се изгубва разбирането и вкусът за духовно общуване, подменяйки всичко с реклама и шум, нямащи нищо общо с духовното.

Архимандрит Иоан (Крестянкин), Писма, Славянобългарски манастир „Св. Георги Зограф”, Света Гора Атон, 2004 г.