„И почнаха всички като сговорени да се извиняват” (Лк. 14:18).

Господ е подготвил голяма вечеря и велико празненство в Своето Царство, в Своя дом. Това царство е царство на благодатта, а този дом е Църквата Божия.

В това царство и в този дом се предлага угоен телец или Агнецът Божий, Който взема греховете на света; храна също е словото Божие или учението на пророците и апостолите, и всички тайнства, и водата на живота, която тече във вечен живот, и многоразличните дарове на Светия Дух.

На това именно пиршество, за да покани всички, Господ изпрати Своя Единороден и възлюбен Син, явил се в образ на раб. Но призваните фарисеи и садукеи тогава, а сега богатите и знатните се отказват от Царството Божие, от Божията Църква и не приемат грижовното Божие приглашение, не искат да чуят Неговия кротък зов.

И какво? Нима Божият пир може да остане без призвани, без гости и без пируващи? Малко ли са по улиците нищите, убогите, осакатените и слепите? Тях точно Господ наредил да бъдат поканени вместо знатните и богатите, които се отказали от Божия пир по различни причини: кой заради нива, кой защото си купил волове, кой защото намислил да се жени… Всички намерили причини да откажат. При това очевидно съвсем неуважителни причини.

Удивително е, че тези хора са заети с придобивки от всякакъв род, безполезни и за Бога, и за себе си, и за другите хора. За Бога те са безполезни, защото не желаят да се трудят, да служат на Бога, да се помолят, да помогнат за нуждите на църквата, да подпомагат служителите на светия олтар, да принесат алабастрен съд с миро, за да помажат нозете на Спасителя, за да пожертват за ризата на Царицата Небесна.

За себе си те са безполезни, защото събират тленни съкровища за погибел на душите си. С чии ръце? С ръцете на бедняците. Биха ли могли те да търгуват и да натрупват огромни капитали, продавайки зърно, ако се бяха разплащали честно със земеделците обработващи земята? Кой им строи домовете? Бедняците. Кой им шие обувките и облеклата? Бедняците. А те, бедняците, си остават все бедняци. Работещите не са тези, които живеят в широките палати, а тези, които живеят в бедни, паянтови къщи и чиито нужди са непознати за богатите.

Ала те напразно се гордеят пред бедняците. Ако нямаше на света бедняци, нямаше да има и богаташи. И те нямаше да има с какво да строят къщи, театри, магазини и да се обличат в модни дрехи, не биха имали бляскава прислуга и бързи коне.

Странно би било диамантът да се гордее пред свещта с това, че той е лъскав и излъчва обилна светлина, след като целият този блясък зависи изцяло от свещта. Угасете свещта и блясъкът на камъка ще изчезне. Също тъй е странно да видиш как богатият се гордее със своето богатство пред бедняка, когато цялото състояние, цялото достойнство и целият блясък на богатия зависи от бедняците и от техните тежки трудове. И още, цялото спасение на богатите, може да се каже, зависи от бедняците. Само бедняците могат да измолят от Господа прощение на греховете им. Господ облажава бедните, нищите, плачещите, онези, които се трудят и се подвизават в манастирите, онези, които се скитат по пещери и земни пропасти, онези, които живеят от милостиня. Той сам доброволно прие нищета, прие вид на раб и бе послушен дори до смърт кръстна.

Наистина много са званите, но малко, много малко са избраните, а особено малко са спасяващите се изсред богатите и знатните на тоя свят! Който има уши да слуша, нека слуша! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 1

Превод: прот. Божидар Главев