Старецът каза: Който живее в послушание към духовния отец, има по-голяма награда от онзи, който живее в пустинята, като се уедини.

Той казваше, че някой от отците разказвал следното: Видях четири чина на небето. Първият чин – на човека, който боледува и благодари на Бога.

Вторият чин – на човека, който се грижи за страннолюбието, като стои и служи (на странници).

Третият чин – на човека, който се намира в послушание на отеца и му се подчинява по Господа.

Който имаше послушание, носеше златна огърлица и корона, и имаше по-голяма слава от другите.

И аз, каза, рекох на този, който ме водеше: Защо този най-малкият има слава, по-голяма от другите?

В отговор той ми каза: Когато някой изпълнява страннолюбието, това прави по своя воля; също, който е в пустинята, се е уединил по своя воля. А този, който има послушание, като изостави цялата си воля, се е съединил с Бога и своя отец, поради което е спечелил по-голяма слава от другите.

Затова, чеда, е добро послушанието, което е за Господа!

Чухте, чеда, само малко за тази добродетел!

О, послушание, спасително за всички верни!

О, послушание, което ражда всички добродетели!

О, послушание, което придобива царство!

О, послушание, което отваря небесата и извежда човека от земята!

О, послушание, съжител на ангелите!

О, послушание, хранител на всички светии!

От тебе те се утвърдиха и чрез тебе се усъвършенстваха.

„Древен патерик, или духовната мъдрост на отците на пустинята”, Изд. Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1994 г.