Единствено разбирането за ценността на Божественото Откровение е това, което обуздава народа и му дава щастие и спокойствие. В Писанието е казано: „Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е” (Притчи 29:18).

В последно време започна много да се говори за някакви си там традиционни ценности, но сами по себе си традиционните ценности не могат да бъдат убедителни за човека дотолкова, че да станат причина той да промени живота си, или дори нещо повече, да го пожертва.

Нима някой някога е жертвал живота си за традиционните ценности? Не. Нима някой някога е бивал готов да промени себе си, да се откаже от това, което обича, от това, за което мечтае, да се откаже от някаква своя изгода, или от нещо, което ще му принесе полза, заради традиционните ценности?! Пък и кой някога е определил традиционните ценности? На каква точно традиция са основани те?

Работата е там, че хората, които са живели преди нас, са живели отдавна. Никой не би тръгнал да жертва това, което той желае, което му носи полза днес и сега, заради нещо, което са правили някога някакви древни люде – нашите предци. Добре, аз много уважавам нашите предци и ги почитам, но това е моят живот и аз правя това, което на мен ми носи полза, това, което аз искам. Човек може да пожертва своето „аз искам” само заради нещо, което е по-висше от него.

Сами по себе си традиционните ценности не стоят по-високо от човека. Само Божият Закон е по-високо от човека. И тези, които са умирали заради Божиите заповеди, това огромно количество люде, което ние познаваме, те са умирали, за да не нарушат Божия Закон. Огромно количество мъченици отивали на смърт, сред които и много такива, които не са прославени, а и много хора коренно променяли живота си заради Божия Закон, заради Божиите заповеди, заради Бога. Ето това е нещо, което за нас е съвсем разбираемо.

Но и у нас заради тази инерция от съветското време и заради това наше угодничене пред светските люде и атеистите никой не казва, че като основа на основите трябва да стои откровението свише, както четем в приведения в началото стих от Писанието. А тези традиционни ценности даже сами по себе си не представляват нещо кой знае колко вдъхновяващо. Това е нещо, което може да се прокламира от трибуната или да се пише в статии, но не е нещо, заради което някой може да измени или пък да пожертва своя живот. В края на краищата всяка промяна на живота представлява саможертва. Промяна на това, което аз желая, на това, което ми е удобно, на това, което ми е изгодно заради нещо по-висше. Бог е нещо несравнимо по-голямо и по-висше от мен. Законът Божий е нещо по-висше от мен и това за всички е разбираемо. А традиционните ценности какво са? Кой ги е предписал, кой ги е определил и защо те трябва да са нещо по-голямо и по-висше от мен, ето това за всички си остава непонятно.

Ютюб канал на о. Георги Максимов

Превод: прот. Божидар Главев