Лк. 13:10–17

Еф. 6:10–17

Веднъж в синагогата Господ Иисус Христос изцелил една прегърбена жена. Може би другите са виждали просто един болен човек, но Господ видял и „немощния дух” в нея. Случва се понякога злият дух да всява ужас у всички наоколо, но се случва и той да вреди само на обзетия от него. Във всеки случай неговата природа е враждебна на Бога и Неговото творение. И истинският последовател на Христовото дело води „борба не против кръв и плът”, а за самия човек, за неговата душа и тяло „против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата”.

Излизайки на тази битка, човек трябва да се облече в „Божието всеоръжие”. И това трябва да се направи така: Първо, „стойте”, – казва апостолът. Да станеш, да стоиш, това значи да отхвърлиш леността, която те кара да седиш и да лежиш. След това трябва да „препашеш кръста” си. От воина се иска коланът му да бъде здраво стегнат, тъй щото кръстът му винаги да усеща стягащата и укрепваща сила и за да може дрехата да не пречи на действията, на пътешествието, на борбата. Християнинът трябва да бъде препасан с „истина”, за да може тя да събира и ограничава мисълта, та да не се отклонява тя нито надясно, нито наляво.

А след това той трябва да се облече в „бронята на правдата”. Бронята предпазва от удари от всички страни. А този, който е уязвим, извършва всякакви грехове и е подвластен на всякакви пороци и вредни привички. И когато човекът си е заслужил добра репутация на праведник, тогава ударите на злобата, ударите на клеветата отхвърчат като отразени от броня и не нанасят поражение нито с униние, нито със смущение, нито със страх.

„А над всичко вземете щита на вярата, – продължава апостолът, – с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия”. Щитът също защитава от удари, но за разлика от бронята, която постоянно пасивно защитава воина от всички страни, щитът действа активно, като се насочва в посоката откъдето е излетяла стрелата и откъдето се очаква особено силен удар. Тъй като ударите понякога са такива, че ти се струва, че целият свят се разтърсва и че Бог те е забравил.

Но независимо от всички враждебни действия, нозете все пак трябва да бъдат обути „в готовност да благовестите мира”.

На главата трябва да бъде положен „шлемът на спасението”. Главата е най-важната част на тялото. И тя трябва да бъде закрита и защитена от най-важната мисъл, мисълта за спасението, което е извършил за нас на земята Господ Иисус Христос.

„Духовния меч”, който трябва всеки да вземе в ръка, е „Божието слово”. Словото Божие „е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни” (Евр. 4:12). Мечът на Божието слово се въздига над всичко. И над бронята на праведността, и над щита на вярата и над шлема на надеждата за спасение. Защото без словото Божие не може да има нито едното, нито второто, нито третото.

А днес в Евангелието е показано действието на бронята на праведността. Господ дори без да се обръща към злия дух, дори без да го поразява с меча на словото Божие, дори без да произнася изрично заповед да остави жената, просто „рече ѝ: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога”.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей на ежедневные Апостольские и Евангельские чтения.

Превод: прот. Божидар Главев