За изгарянето книгите на нечестивците
За мнозина днешни „просветени” християни изгарянето на книги, съдържащи противоречащи на църковното учение мисли и разсъждения, представлява вандалски акт, който задължително би трябвало да скандализира съзнанието на съвременното християнско общество. Това своеобразно преклонение пред книгата като пред някакъв фетиш, без значение какво е нейното съдържание и дали то е полезно или пагубно за душата на четящия, датира от времето на западноевропейското „просвещение”, но както се вижда по-долу, не е било познато за светите отци от Вселенските събори. Те неизменно са постановявали книгите на еретиците да бъдат изгаряни. |
Първи Вселенски Събор
Всяко съчинение написано от Арий, у когото и да се намери то, заповядваме да бъде предадено на огън, щото по този начин не само да бъде заличено неговото нечестиво учение, но и никакъв спомен да не остане за него. Ако някой бъде уличен в укриване на ариеви книги и не ги представи тозчас за изгаряне, такъв отсега определяме да бъде наказан със смърт. Такъв веднага след разкриването на вината следва да бъде обезглавен.
Деяния Вселенских Соборов, Том 1, Послание императора Константина ко всем епископам и народам
Трети Вселенски събор
Нашите императори повеляват, щото… тези, които са се увлекли по безумните измислици на Несторий и в неговите книги намират потвърждение на своите заблуди, тям те обявяват, че в духа на милосърдието, а не на наказанието, тези книги трябва да бъдат предавани на огън и да бъдат унищожавани, за да не се окажат те, бидейки паметници на такива огромни заблуждения, спънки за истинната вяра.
Деяния Вселенских Соборов, Том 1, Собор Ефеский, Вселенский Третий, Эдикт префектов о том, что не должно читать книг Нестория
Умоляваме Ваше величество да заповядате да бъде изтребено в църквите всяко негово [на Несторий] учение, и неговите книги, каквито се намерят, да бъдат предадени на огън, тъй като той посредством тях се старае да унищожи благодатта на Бога, Който заради нас стана човек, смятайки това не за човеколюбие, но за унижение на Божеството.
Деяния Вселенских Соборов, Том 1, Собор Ефеский, Вселенский Третий, Донесение св. Собора благочестивейшим государям о низложении Нестория
Четвърти Вселенски събор
След това били издадени постановления относно евтихияните, на които посредством императорската власт се забранявало да съставят свои общини и да имат епископи и презвитери, да строят църкви и манастири и пр. Местата на техните събрания трябвало да бъдат закрити и конфискувани, самите те лишени от всякакви права и от право на имущество, изгонени от столицата, дори лишени от право да живеят в големите градове, а най-упоритите от тях императорът заплашил с изгонване от земите на Римската империя. Всички техни съчинения били предадени на огън, а за съхраняване и разпространение на такива било определено смъртно наказание.
Христианское чтение, 1847, ІV, стр. 167
Пети Вселенски събор
С друг указ било определено да бъдат изгорени всички екземпляри от съчиненията на Мопсуетския епископ, поборник на ереста на Несторий.
Христианское чтение, 1847, ІV, стр. 469
Шести Вселенски събор
Светият събор казал: „Като получихме сведение за книгите, свитъците и други съчинения донесени ни от Георги, благочестивия дякон и хартофилакс на тукашната свята и велика църква, ние узнахме, че те се отнасят до същото това нечестие. И постановяваме те тозчас да бъдат предадени, като невежествени и душевредни, на съвършено унищожение с огън”. И те били изгорени.
Деяния Вселенских Соборов, Том 6, Святой Собор Вселенский Шестой, Константинопольский Третий
Заповядваме да не се четат в църквите различни разкази за мъченици, лъжливо съставени от неприятели на истината с цел да обезславят Христовите мъченици и да възбудят неверие у ония, които ги слушат. Заповядваме те да не бъдат обнародвани в църквите и да бъдат предавани на огън[1]. Анатемосваме ония, които ги приемат и им дават вяра като на истински.
Правило 63 на Шести Вселенски събор
Седми Вселенски събор
Йоан, боголюбезният презвитер, инок и представител на източните архиереи, казал: „Ако е угодно на този свят и вселенски събор, то нека се вземе решение никой повече да не прави преписи на тази гнусна книга!”
Съборът заявил: „Никой да не я преписва! И освен това ние считаме за достойно тя да бъде предадена на огън!”
Деяния Вселенских Соборов, Том 7, Святой Собор Вселенский Седьмой, Никейский Второй, Деяние 5
Превод и съставител: прот. Божидар Главев
[1] Това изречение е пропуснато в българското издание „Правила на Светата Православна Църква” на манастира “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон – бел. прев.