Въпрос: Когато върша нещо добро, как трябва да смирявам своя помисъл? И как да се самоукорявам, след като извърша нещо добро?

Отговор: За да смириш помисъла си, дори да би извършил всички добри дела и да си опазил всички заповеди, спомни си Казалия: „Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лк. 17:10), още повече пък когато ние още не сме стигнали дори дотам, че да изпълним и една само заповед. Винаги трябва да мислим по този начин и да се укоряваме при вършенето на добри дела, казвайки си: не зная дали то е угодно Богу.

Велико дело е да вършиш нещо по Божия воля, още повече пък да изпълниш волята Божия – това е сборът на всички заповеди. Защото да сториш нещо по воля Божия е дело частно и по-малко от това да изпълниш волята Божия. Затова и Апостолът казва: «като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене» (Флп. 3:13). И колкото и силно да се стремял напред, без да спира, винаги гледал на това като на недостатъчно, та затова и преуспявал; казва и още: «Които, прочее, сме съвършени, това да мислим» (Флп. 3:15), тоест за да преуспяваме. Казал е и още: „ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие” (3:15).

Въпрос: Когато изпълнявам заповед, как да избегна високомъдрието, за да знам, че съм чужд на това, вършейки доброто?

Отговор: Брате, добрите дела трябва да признаваме за добри, и да прибягваме към тях, понеже са добри, защото не бива да считаме доброто за лошо. Но ако някой върши добро дело не с цел богоугождение, то това добро се оказва зло поради нагласата на извършилия го. Всеки трябва да се старае да върши винаги доброто, и впоследствие му се дава благодатта Божия така, че делата му вече да се извършват поради страх Божий.

И така, когато чрез тебе се извършва добро дело, благодари на Подателя на благата, като на Виновник за това добро, а себе си укори, казвайки: дори и да съм извършил това дело добре, то аз съм само съучастник на доброто дело – и тогава ще ти бъде дадено да се помолиш Богу с умиление, щото Той да те сподоби да бъдеш участник в доброто дело, извършвано чрез теб.

Въпрос: Когато искам да кажа нещо добро или да извърша добро дело и боейки се да не се смути сърцето ми поради това, се отклоня от извършването му, добре ли постъпвам или не?

Отговор: Ако желаейки да направиш или да кажеш нещо добро, се боиш това да не произведе у теб смущение и затова избягваш да го извършваш, то ти постъпваш неправилно, защото отстъпваш пред врага и така няма да избегнеш смущението. Той няма да престане при всяко дело да те атакува със смущение и твоята страст още повече ще се усили. А когато вършиш делото с молитва и страх Божий, тогава с Божията помощ смущението се унищожава.

Преподобных отцев Варсануфия и Иоанна руководство к духовной жизни в ответах на вопрошения учеников, Москва, Правило веры, 1998

Превод: Десислава Главева