„Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Лк. 12:1).

Отличителна черта на лицемерието е всичко да се прави на показ. Да се действа пред очите на другите все още не е лицемерие, защото по-голямата част от задължителните за нас дела трябва да се извършват за хората, което ще рече сред тях и пред очите им.

Макар и добре да постъпват тези, които съумяват всичко да вършат тайно, това все пак невинаги е възможно; затова и вършещите делата си пред погледа на другите не бива веднага да бъдат укорявани в желание да се покажат. У тях може да има най-искрено желание да вършат добро, а показността да е необходимо съпътстващо обстоятелство на външно извършваните дела.

Лицемерието започва тогава, когато се появява намерението не да вършиш добро, а само да покажеш себе си, че вършиш добро. И дори това невинаги бива престъпно, защото то може да бъде моментен помисъл, който веднага бива забелязан и прогонен. Но когато се установи трайно намерение човек да изгради за себе си репутация на такъв, който върши добро, тогава вече е налице лицемерие, което навлиза дълбоко в сърцето.

Когато към всичко това се прибави и скритата цел да се ползваш от изгодите на такава репутация, тогава вече виждаме лицемерието в пълната му сила. Нека всеки да има предвид какво изисква Господ, когато заповядва да се пазим от фарисейския квас. Нека вършим добро, защото желаем добро за другите, тъй като съзнаваме, че това е Божията воля, а за това как ще погледнат на нас хората, да не се грижим – и така ще избегнем лицемерието.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев