Зная, че немалко скърбиш, задето не си подхождате по характер с М. Н. Във всичко това виждам действащия Божи Промисъл в делото на твоето спасение. Без да се съмняваш, вярвай, че Бог е допуснал това, за да те изпита, тъй като без Неговата воля дори и един косъм от главата ни не загива (Лука 21:18).

Какво да кажем за нещо по-важно? Ако прочее отнасяш всичко към Бога и приемаш скръбните случаи със самоукоряване, като считаш, че ги заслужаваш, тогава леко ще ги понесеш. Но ако напротив, укоряваш другите и ги считаш виновни за твоята скръб, тогава още повече ще ги настроиш против себе си и ще утежниш своя кръст. Прочети за това в 51 и 79 слово на св. Исаак Сирски, и ясно ще го разбереш.

Сърдечно съжалявам, че няма мир между теб и М. Н. Но християнската мъдрост според учението на св. Отци и тук намира полза. Как ще разберем скритите в нас страсти и как ще можем да ги изтребим? – Не чрез дълготърпението на ближните към нас, а чрез нашето дълготърпение към тях. Те ни посочват какви страсти се намират у нас.

Но по какъв начин? – По Божи Промисъл, т. е. Бог ги изпраща да ни направят нещо неприятно и противно, та от това да разберем, че у нас има страсти и да се погрижим да ги изкореним, като обаче считаме за наши благодетели виновниците за това, съобразно със словото на св. Авва Доротей: „Да укоряваме себе си, а не ближния!”

То се знае, че такива болести не е възможно бързо да се излекуват. Но ако осъзнаеш собствената си немощ и се самоукориш, ще получиш облекчение. Като ти пиша това, аз съвсем не оправдавам М. Н., а движен от любов към тебе, ти посочвам пътя или само ти го напомням. А ти, като осъзнаеш немощта си, моли се на Господа да ти дарува разум и сила да се противиш на вражеските козни, та да получиш Божията помощ и да се спасиш!

Архимандрит Серафим, „Оптинските старци”, София, 1991