И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му (Мат. 7:28). Силата на Учителя бе такава, че Той заплени мнозина, докара ги до най-голяма почуда и със сладостта на словото Си ги убеди да не се отделят от Него даже и когато беше спрял да говори.

И когато слезе от планината, слушателите не се отделяха, а продължаваха да Го следват: такава велика любов им внуши към словото Си! Те се чудеха най-вече на властта Му, тъй като Той говореше не от името на друг, както пророк Моисей, но навред показваше, че притежава власт. Когато постановяваше закони, постоянно добавяше: „а Аз ви казвам“ и като напомняше за последния ден, представяше се за Съдия, както по отношение на наказанията, така и по отношение на наградите.

И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд (Мат. 8:18). Виждаш ли колко е чужд на тщеславието? Другите евангелисти отбелязват, че Той забраняваше на демоните да казват Кой е, а Матей пише, че Той се отстраняваше от народа. Прави го от една страна, за да ни научи на скромност, а от друга – за да укроти еврейската завист и да ни убеди да не вършим нищо от тщеславие.

След толкова нападки и оскърбления Той продължаваше да обикаля по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеляваше всяка болест и всяка немощ у народа (Мат. 9:35). Не само че не ги наказваше за бездушието, но не ги и укоряваше, и така разкриваше Своята кротост и опровергаваше клеветата срещу Себе Си. Същевременно искаше да ги убеди още повече с последвалите чудеса и чак после да ги изобличава с думи. И тъй, Той обхождаше градове и села, и синагоги, като така ни учеше да въздаваме за злословието не със злословие, а с големи благодеяния.

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020