Които от вас са били край море, имали са случай да наблюдават рибари през време на риболов. Обикновено те излизат за риба нощно време, защото през деня рибите предпочитат дълбочините на морето и едва привечер излизат на повърхността, за да търсят храна. Затова рибарите трябва да хвърлят своите мрежи през нощта, та сутрин рано, около три часа, да започнат да ги изтеглят. Когато към шест часа сутринта се върнат вкъщи, едни занасят рибата на пазара и я продават, а други преди обяд кърпят мрежите, а след обяд лягат да почиват, и вечерта отново отиват на своята тежка работа.

Днешното литургийно свето евангелие (Лук. 5:1-11) ни разказва тъкмо за такъв риболов, и как Иисус Христос повикал един рибар и неговите другари в служба на Евангелието и ги направил ловци на човеци.

Край брега на Галилейското море стоели два кораба: единият принадлежал на известния рибар Симон, а другият на един по-стар рибар, на име Зеведей, и неговите двама синове Яков и Йоан. Преди обяд е и рибарите са заети близо до брега с кърпене на мрежите. Те били прекарали една напрегната нощ, но поради вълнение на морето не уловили нито една риба. Лесно можем да си представим, че са били ядосани. Ала не се обезкуражили и усърдно се подготвяли за следващата нощ. Така те били вдълбочени в своята работа.

Изведнъж някой извикал: «Вижте какво става там!» – Всички поглеждат и виждат голяма тълпа край брега. Младият Йоан има остро зрение и докладва: «Там е Иисус от Назарет и очевидно се готви да проповядва!»... Но как хората се блъскат! Всеки иска да бъде колкото се може по-близо до прочутия Проповедник. – И рибарите прекъсват своята работа и се опитват да чуят нещо от думите на великия Учител. Те вече Го познават и са Го слушали, но искат още нещо да чуят. Той говори съвсем иначе за Бога и за Неговото царство, а не като книжниците, говори направо и понятно; и заповедите изяснява така сериозно и безкомпромисно, че никой не може да бъде доволен от себе си. Той иска да разкрие пред слушателите как Бог безкрайно обича човеците и желае да им помогне. Затова е радостен, че хората се тълпят около Него… Рибарите си казали: „И ние също трябва да отидем. Онова, което там ще чуем, е по-важно от нашите мрежи!”...

Но ето че Иисус Христос Сам идва при тях, като си пробива път през навалицата. Той видял двата кораба и помолва Симона да отплува с Него малко от брега, за да може Той от кораба да проповядва, щото всички да Го чуват и разбират. Симон на драго сърце се съгласил: чувства се почетен от молбата на Учителя и се радва, че може да Му услужи. Симон съвсем не подозирал, че Проповедникът има специално намерение спрямо него и другарите му.

Като свършил да говори, Иисус се обърнал към Симона и му рекъл: «Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба!»... – Какво бихме казали ние за това предложение на Иисуса Христа? – Вероятно, че Той никак не разбира от рибарството, тъй като никой не лови риба на открито море – големите рибни пасажи се намират обикновено в някой защитен залив; освен това, сега било сред бял ден. – Тъй са могли да помислят за Иисуса Христа и Симон и неговите другари!

Ала Симон съвсем не мислел така! Наистина той съобщава на Спасителя, че те вече цяла нощ са се мъчили и нищо не са уловили, но си спомня, че думата на Иисуса означава сила, затова продължава с благоговение: «Но по Твоята дума ще хвърля мрежата». Симон отплува с другарите си и с Господа Иисуса навътре в морето. И улавят такова голямо множество риба, че мрежата започва да се раздира. Те виждат, че сами не могат да извлекат мрежата и затуй кимнали на другарите си, които се намирали на друг кораб, да им дойдат на помощ. И те дошли. И напълнили с риба двата кораба тъй, че щели да потънат, и едвам докарали корабите до брега.

Как мислите: дали Симон се е радвал на тоя пребогат лов? Дали се е усмихвал самодоволно при мисълта за голямата сума, която ще получи от продажба на рибата? Дали е правел сметка какво ще предприеме по-нататък: да разшири предприятието, да си набави нов кораб, да поправи къщата, да купи някое домашно добиче? Не, него го вълнували съвсем други мисли. Той узнава от чудния риболов, че тук Бог се е намесил, и вече долавя, че в лицето на Иисуса Христа е срещнал Сина на Живия Бог...

Когато човек се вижда изправен пред Божието Лице, погледът му непринудено пада върху неговата собствена поквара и неговите грехове, и затова той силно се изплашва, както пророк Исаия се уплашил при неговото повикване на пророческо служение (Ис. 6:5). Същото става сега със Симона. Не че е бил някакъв голям грешник, напротив, той всякога се е стараел да живее благочестиво. Но както един слънчев лъч ни показва, че в наглед най-чистата стая се носят във въздуха хиляди прашинки, така и един лъч на Божията светлина разкрива и в най-благочестивия живот много нечистота и греховност. И Симон е потресен: ужас го обзел! И се чувства недостоен да има пред себе си по-дълго време като гост Божествения Спасител. Той паднал пред нозете Иисусови и рекъл: «Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!» Тоест, аз съм лош човек, и не може да общува с мене Светият Бог. Ужас обзел и всички, които били със Симона, защото и те съзнали своето недостойнство и са изплашени заради своите грехове.

Но Господ Иисус Христос сега вече разкрива Своята велика спасителна любов и Своето особено намерение спрямо Симона и неговите другари. Той казва на Симона: «Не бой се, отсега ще ловиш човеци!» Речта на Господа може да бъде разширена по смисъл тъй: «Ти наистина си грешен и имаш основание да се чувстваш убог и съкрушен и да се боиш от Божия съд; ала Бог иска да ти прости греховете. Той ги взема от тебе и ги слага върху Мене. Аз трябва да понеса греховете на света, трябва да примиря всички човеци с Отца. Аз дойдох да потърся и спася погиналото. Но за да мога да изкупя целия свят, имам нужда от хора, които да излязат да проповядват словото за примирението; имам нужда от апостоли, които да поканят човеците в Царството Божие. И затова набелязах тебе и другарите ти. Аз допуснах да стане необикновеният риболов, за да ви призова на Моя служба като ловци на човеци. И нека днешният богат улов да бъде за вас белег, че за Отца нищо не представлява да ви благослови богато, да ви дари успех там, дето делото изглежда безнадеждно. Вървете подире Ми!»

И тия мъже веднага последвали Иисусовия призив. За тях това е сериозно начинание. Те знаят, че е дошъл решителният час на техния живот и не допускат да бъдат спрени от нищо. Изтеглят корабите на брега, оставят всичко и тръгват след Христа. Нека старият Зеведей използва уловената риба!... Животът на Симона, Якова и Йоана намерил своето истинско съдържание и своето богоугодно назначение. Те станали ученици на Иисуса Христа и по-късно като Негови апостоли могли да придобият за Него много човеци. Например на първата християнска Петдесетница чрез проповедта на апостола Петра са повярвали в Иисуса Христа «около три хиляди души» (Деян. 2:41).

Нека и ние, братя и сестри, бъдем между спечелените за Христа, а и сами, като Го следваме, да станем ловци на човеци! Иисус Христос иска и в нашия живот да се изпълни онова, което в живота на Симона, Якова и Йоана станало факт. И за целта ни е дарил Своята благодат, която възпълва онова, което не ни достига.

Да Му благодарим от все сърце и да Му бъдем верни докрай, до смърт, за да получим «венеца на живота» (Откр. 2:10)! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.