Като споменавате за причащението със Светите Тайни, Вие казвате: „Но ако Господ обърне внимание на моето окаянство, то аз едва ли някога ще бъда допуснат до причащението с източника на безсмъртието. Горко ми, защото аз съм раб лукав и ленив и като такъв съм плячка на ада и на смъртта!”

Ако Вие бихте помислили, или казали, че достойно се причащавате с тази светиня, то точно това би било знак за Вашето недостойнство. Светите и велики духоносни мъже Василий Велики и Иоан Златоуст в молитвите така говорят за себе си. Първият: „Зная, Господи, че недостойно се причащавам с Твоето пречисто тяло и Твоята честна кръв"; а вторият: „Не съм достоен, Владико Господи, да влезеш под покрива на моята душа”.

Когато такива велики светилници са мислили тъй смирено за себе си, то как ние да не се смирим и да не се смятаме за недостойни за този дар? И когато ние осъждаме сами себе си, каем се за нашите грехове и пристъпваме с вяра, страх и смирение към тази най-велика светиня, то Господ е силен да унищожи и с огъня на Божеството да изгори всички наши грехове и да очисти душата ни от всяка сквернота, защото Той дойде да спаси не праведниците, а грешниците.

Но вие ще кажете: „Аз и след приемането на този дар пак съгрешавам”.

Това, разбира се, нито аз, нито някой друг би одобрил. Но Бог гледа на нашето намерение при покаянието, а Вие, разбира се, желаете да положите ново начало и занапред да не съгрешавате. И когато нещо се случи против Вашето произволение неочаквано, то това ще Ви послужи за по-голямо опознаване на своите немощи и за смирение, и пак ще се сподобите с покаяние.

За покаянието съм писал достатъчно в писмата си и съм Ви представял отечески поучения, за да не се отчайвате при попълзновенията на врага. Приемете ги за Ваша душевна полза. А това, дето казвате, че сте плячка на ада и на смъртта, прилича на някакъв вид отчаяние. Не бива да допускаме такива мисли, при положение че имаме такъв Милостив Владика, Който за грешниците проля Своята Кръв, и колко много примери за Неговото човеколюбие и милосърдие към грешниците има в светото Евангелие и в църковната история.

Такъв вид малодушие произхожда от духовна гордост. При напредъка в добродетелите Вие не можете да се удържите от високо мнение за себе си, а то и се явява причина за падение, за да бъде смирено нашето мъдруване и за да може с постоянно самоукорение и смирение да привлечем към себе си Божията благодат, защото Той гледа на смирените (Пс. 112:6 - слав.) и им дава Своята благодат. За това има много писано в поученията на светите отци в Добротолюбието, у св. Иоан Лествичник, у св. Исаак Сирин и авва Доротей, но поради недостига на време сега не мога да Ви посоча къде да прочетете тези неща.

Разсъдете сам, каква е ползата от смущението след някое попълзновение? Не е ли по-добре да се смирите и да принесете разкаяние? Това донася спокойствие, а онова лишава от него. Когато видите себе си неизправен, тогава мисълта неволно се смирява, Вие осъждате себе си, но Бог оправдава. И обратното, при евентуално Ваше оправдание, не ще ли последва от Бога отхвърляне, както при фарисея?

Може би Вие се смущавате, като не намирате в себе си високи чувства на любов и умиление по време на молитва. Тези и подобни чувства са дарования или награда, давана от Господ на достойните и смирените. Но ние виждаме от примерите от живота, че мнозина получили такива дарования и наслаждавали се на тях известно време, след това паднали поради превъзнасяне, или което е още по-опасно, прелъстили се от своето изправление или святост, умът им се помрачил и така си останали неизцелени в тази прелест.

Самопревъзнасянето така лекичко се прокрадва, че е трудно да се забележи. Свети Иоан Лествичник в 26 стъпало на Лествицата пише, че „по особен Божи промисъл за светите подвизи и трудове получават награда: някои при началото на подвизите, други - след като известно време са се подвизавали, а някои - при самата смърт”. Пита се, кои от тях са по-смирени? Явно тези, които по-рано се удостояват с тези дарования, но на другите, ако бъдат дадени такива, би им послужило не за полза, а за погибел.

Питате ме, как да възбуждате в себе си ревност към изпълнението на заповедите. На това отговарям: със страх Божий, защото начало на Премъдростта е страхът Господен (Прит. 9:10), и чрез страхът Господен всички ние се отклоняваме от всяко зло (Прит.15:27). Има много други текстове в Писанието за това. При изпълнението на добродетелите укрепявайте всяка добродетел чрез смирение, което авва Доротей нарича зидарска смес, тъй като камъните и тухлите при съзиждането на сградата се свързват с такава смес и тогава сградата става здрава, а без тази смес те се разпиляват. Така е и при добродетелите – без смирение те не принасят полза.

Свети Исаак Сирин в 46-то слово учи така: „Благодарение на смирението и без много дела се прощават съгрешенията. А делата без смирението са безполезни. И понякога дори ни донасят доста злини. Както солта е важна за всяка храна, така и смирението е важно за всяка добродетел. И то може да съкруши твърдостта на многото мои съгрешения”.

Знайте, че попълзновенията обуздават нашето самолюбие, показват ни нашата нищета и слабост, само не се смущавайте от тях и не губете душевен покой, а се захващайте за делото на покаянието и добродетелите. Чрез смущението врагът се вселява в душата и я отклонява от добродетелите. Не му давайте да се радва, че Ви е придобил, а си припомнете думите на свети Исаак Сирин от неговото Седмо слово: „Дръж словата на пророка дори до твоя изход: „Не се радвай за мене, моя неприятелко! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене” (Мих. 7:8). И да не бъде душата ми победена (паднала в отчаяние), докато има в мен дихание… Това е премъдрост дадена от Бога и който не отсича своята надежда, е премъдър, макар и негоден”.

Вие можете да забележите от всичко горе написано, че причината за липсата на изправление и за паденията ни е не само едното наше нерадение, но и още повече превъзнасянето. И тъй както за всички злини е виновна гордостта, така за всички добри неща източник е смирението. Виждате защо ние падаме и не извършваме добри дела – заради превъзнасянето. Учете се от смирението на Самия Господ, Който казва: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). И пак: „Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лк. 17:10). И още: „Без Мене не можете да вършите нищо” (Ин. 15:5).

И ако получите някаква полза или утешение чрез тези наставления, не приписвайте това на мен, но принесете благодарение Богу, Който по Вашата вяра ме сподоби да Ви предоставя от отеческите писания подходящо за Вашето устроение учение.

Преподобный Макарий Оптинский, Письма к мирским особам

Превод: прот. Божидар Главев