В името на Отца и Сина и Светия Дух!
 
Днешното евангелие ни разказва за „времето на плодовете”, за времето за крайната равносметка относно усилията на тези, на които Бог поверил тази земя, за да я обработват и пазят (Бит. 2:15), тоест на всички нас.

Господ ни разказва притчата за злите лозари, за неблагодарните люде, които не искали да въздадат Божието Богу (Мат. 22:21), но с удивително упорство, съпровождащо съществуването на човешкия род от момента на грехопадението на Адам и Ева до най-последните времена, опитващи се да устроят живота на земята по образа на откровено цинично формулирания лозунг: „Отнийде няма избавление – от бог, ни цар, ни господар. Във нас е нашето спасение…” (Текст на "Интернационалът", бел. прев.)

Тези, които са написали тези слова, са били очевидно добре запознати с евангелския текст: „Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му” (Мат. 21:38). И като тръгнало оттогава, та все така: строят ли строят тоя „нов свят”, съграждат ли съграждат „нови житници” (Лк. 12:18), всичко се свежда до това да присвоят наследството. И най-важното – никому и за нищо да не дават отчет за своята „съзидателна дейност”. Затова и се събират в групи по интереси, затова и образуват партии, защото „дружина от смърт се не бои”. Затова и прогонват от себе си всяка мисъл за идещия Съд, за вселенското „време на плодовете”, когато ще настъпи времето на жътвата и когато Ангелът ще възгласи: „Прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла” (Откр. 14:15).

А нам все ни се струва, че есента на живота още не е настъпила. Ние все се надяваме, че още е рано да правим финална равносметка, че господарят на лозето ще се забави, ще ни остави още време да си поблаженстваме в неговата градина и да си поиграем на „господари на живота”. И всичко това при все че вече повече от две хиляди години от църковните амвони звучат словата: „Знайте, че е близо, при вратата” (Мат. 24:33), и при все че на всекиго от нас е известно, че „на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27).

Странно е, че знаейки всичко това, ние, християните, все пак гадаем и пресмятаме кога ще е това. Далеч ли е краят на света? Скоро ли ще дойдат времената, когато човечеството ще види как „звездите небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини; и небето се дръпна и се нави като свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си” (Откр. 6:13-14)?

И ето, за нас вече не е останало време за размишления, ние повече не можем да се бавим, защото се приближи времето на плодовете и денят на Съда е съвсем близко, а Господарят на лозето, Бог, Творецът и Създателят на нашия прекрасен свят вече изпраща „слугите си при лозарите, да му приберат плодовете” (Мат. 21:34).

Затова пастирското послание до Коринтяните, което днес четохме на литургията, започва с призива на апостол Павел към трезвение, затова и пише апостолът на езичниците, обръщайки се към всички слушащи: „Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки” (1 Кор. 16:13), защото се приближи времето на плодовете. Амин.

Храм „Священномученика Владимира, митрополита Киевского и Галицкого”

Превод: прот. Божидар Главев