„Който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане” (Марк 3:29).

Трудно ли е да се падне в този страшен грях? Съвсем не е трудно.

Защото ето какви са греховете от този род: „прекалено и излишно упование на Божията благодат, отчаяние или липса на надежда на Божията милост, противоречене на явна или утвърдена истина и отхвърляне на православната християнска вяра. Някои към тези грехове причисляват и завистта към духовните дарования, които ближният е получил от Бога, упорството в греха и затвърждаването в злобата, нерадението относно покаянието до края на земния живот” (Православное исповедание, ч. 3, въпрос 38).

Ето колко много са пътищата! Тръгнеш ли само по някой от тях, вече ще ти бъде трудно да се върнеш и ще бъдеш повлечен към всепоглъщащата пропаст. Противенето на истината започва с малки съмнения, подбудени от зло слово или нещо написано. Ако ги оставиш без внимание и лечение, те ще те доведат до неверие и упорство в него.

До отчаяние също се стига незабелязано: ще се покая, казват, и грешат. И така много пъти, а след това, виждайки, че покаяние не идва, казват си: ами така е то, човек няма власт над себе си, и се предават напълно във властта на греха. Насъбира се бездна от грехове, като при това се допуска и бездна от съпротивления срещу Божията благодат. Когато в такова състояние у човека се появи мисъл да се изправи, множеството на греховете го притиска, а противенето на благодатта му отнема смелостта да пристъпи към Господа, и той решава: Твърде голяма е моята вина и вече не може да ми бъде простено.

Ето го и отчаянието! Пазете се от начатъците на неверието и грехолюбието и не ще попаднете в тази бездна.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев