„Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” (Мат. 19:16)

На този юноша, за когото се говори в днешното свето Евангелие, който попитал Спасителя какво да направи, за да се спаси и се натъжил след получения отговор, му станало тежко и болно, когато узнал от Господа, че трябва да продаде своето имущество и да раздаде на бедните, ако иска да се спаси.

На пръв поглед за какво има да се скърби толкова? Той би трябвало да се радва, тъй като изпълнил всички заповеди, угодил на Бога и се понравил на Христа. Какво повече можело да се желае? Към какво повече той би трябвало да се стреми? Юношата се намирал вече пред райските двери, оставало само да отхвърли от себе си земното, тлението и прахта, и би достигнал пълното съвършенство, като навярно би получил и Царството Небесно.

Но не, той скърби и не иска да се раздели с богатството. Златото и среброто изпълвали сърцето му и всички тайни кътчета на душата. Как да се раздели със земните съкровища? Как да унищожи душевния идол мамона, ако той е станал душа на неговата душа, негово възлюбено чедо?

Ще кажете, че той е знаел, че небесните и вечните блага са много по-ценни от земните, да не е бил сляп?! Наистина той всичко това добре знаел и виждал ясно. Но какво да направиш с нашата природа, с нашата душа, която след като дълго е гледала нещо и крепко го е възлюбила, трудно се разделя с него и не се отказва от него доброволно, освен ако насила не бъде разлъчена от любимото ѝ.

Защо някои светии били наричани богоносци? Защото в сърцето си винаги носели името на Иисуса Христа. Твърде опасно е за душата да мисли прекалено дълго за тленното и напротив, много е полезно да мисли за небесните и нетленни неща. Ето защо е опасно човек да се напива, за да не стане неизлечим пияница. Опасно е да се обича тленната красота, опасно е да се привиква към разкоша, към богатството и човек да има някакви любими вещи, защото всичко това може да се превърне в непреодолима привързаност и ще бъде трудно да се раздели с тях.

Заболяват и дори умират хора, на които им е била отнета някаква любима вещ: от богат - богатството, от пияница - пиенето, от любовника - любовницата, от честолюбеца - любимите украшения. Когато тленната вещ се превърне в част от човека, тогава нетленните неща му стават далечни, не са му близки, чужди са за него.

Ето защо юношата се наскърбил, когато Господ му казал да продаде имуществото си. Господ видял сърцето му, знаел за болестта на душата му, знаел за неговата привързаност към богаството и затова на въпроса: „какво добро да сторя, за да имам живот вечен?”, отвърнал „иди, продай имота си, и раздай на сиромаси”, тоест унищожи своята главна страст, която препятства твоето спасение.

Ето и вие, християни, всеки от вас явно желае да бъде в рая, всеки иска спасението, затова ходите в църква, молите се на Бога, поставяте свещи пред иконите, отправяте молитви. Но аз съм напълно уверен, че у всяко сърце има някакъв идол. Всеки от вас има в сърцето си нещо, с което за нищо на света не би се разделил и ако Господ в този час би се явил и би казал на когото и да било от нас: „оставете всичко земно и вие непременно ще получите Царството Небесно”, тогава навярно всеки би започнал да се озърта като Лотовата жена, да оглежда своя дом и би казал: „Господи, дай ми още малко време, за да приведа нещата си в ред”. И ако Господ тогава би казал: „не мисли за нищо, казвам ти, върви след Мене”, тогава мнозина биха си отишли от Него наскърбени, или биха започнали да казват: „аз съм още млад, иска ми се още да поживея на света, да помисля, да устроя децата си, да завърша делата си”. Такива сме всички ние и така сме привързани към земята и земните неща. Всички ние обичаме повече земното, скоропреходното, отколкото небесното и вечното. Всички ние в по-малка или по-голяма степен сме угодници на стомаха, идолопоклонници.

Господи! Кога ще ни вразумиш? Кога ще влезем в истинското разбиране на нещата? Кога ще захвърлим своите идоли?! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 10.

Превод: прот. Божидар Главев