„Хулени - молим се” (1 Кор. 4:13).

Слушатели християни, какво трябва да правим, когато някой ни оскърби или обиди? Да се гневим в такъв случай е вредно – вредно за душата, вредно и за здравето. Да заплатиш с обида за обидата е още по-вредно. Да забравиш веднага обидата, макар да е по-добре от всичко, но пък е много трудно. И така, какво трябва да правим? Тъй като случаите, в които можем да бъдем оскърбени съвсем не са редки, не е безполезно да познаваме средството, към което трябва да прибягваме в такива случаи.

Когато проповядвали Евангелието, апостолите получавали множество оскърбления; оскърбявали ги на суша и по море, оскърбявали ги в градовете и в пустинята, оскърбявали ги свои и чужди, оскърбявали ги всякакви хора навсякъде. А те какво правели? В какво намирали утеха? В молитвата. Хулят ни, писал апостол Павел до коринтяните, а ние се молим.

И тъй, благочестиви слушателю, когато някой те оскърби или обиди, тозчас побързай в някое уединено местенце и там в молитва открий пред Бога своята скръб и му извести твоята печал. Нека тогава твоята душа се успокои, вълнението на сърцето да утихне и обидата да премине със сълзите, както слънчевият зной преминава с появата на дъжда. И обикновените сълзи проливани при оскърбление много облекчават душата, но много по-добро и по-голямо облекчение могат да доставят молитвените сълзи.

А за какво да се молим в такъв случай? Разбира се, не за това Бог да отмъсти на оскърбилия те, защото така само ще оскърбиш Бога. Моли се Бог да ти даде сили да понесеш и да забравиш оскърблението и ти наистина леко ще го понесеш.

И тъй, благочестиви слушателю, при всяко оскърбление и при всяка обида прави това, което са правили апостолите – моли се! Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев